Близо 80 представители на български училища по света се събраха в София за 10-ата юбилейна годишна среща на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Това е организацията, която обединява усилията на българските образователни институции зад граница в посока запазване на българската идентичност у подрастващите българчета, живеещи на шест континента.
АБУЧ възкреси надеждите на българските учители зад граница, вдъхна им самочувствие, защото държавата поведе диалог с тях, призна труда им и оцени възрожденските им усилия. Без преувеличение мога да кажа, че ролята на нашата Асоциация е историческа, споделя д-р Ирина Ботева-Владикова, директор на българо-австрийското училище „Св.Св. Кирил и Методий“ във Виена и председател на Асоциацията.
Създадена през 2007 година, след период на неудовлетворение от страна на българските учители в чужбина, които не успяваха да намерят подкрепа от българската държава за своята просветителска дейност, днес Асоциацията успява успешно да лобира пред институциите за по-активна политика на държавата спрямо българските училища по света и адекватно решаване на проблемите им. А като такива, преподавателите определят необходимостта от изработването на специализирани учебни програми и помагала за работа с деца, които растат в чуждоезикова среда. Важно е също да се създадат условия за провеждането на матури по български език и литература в българските училища зад граница.
През март 2017 г. АБУЧ внесе в Европейския парламент Петиция, в която се настоява официалните езици в ЕС да бъдат признати на ниво „матура“. Инициативата е подкрепена от вицепрезидента Илияна Йотова, Държавната агенция за българите в чужбина, българските евродепутати и много обществени дейци. В петицията се призовава за „насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в областта на чуждоезиковото обучение“ и се апелира ЕС да „подпомогне действията на държавите за осигуряване на правна и административна възможност за полагане на матура или друг вид езиков изпит по всеки един от официалните езици на ЕС, в това число и български там, където има значим и доказан интерес от страна на учениците.“
Петицията бе подадена в Комисията по жалбите и разгледана там, имаме препоръки, каза д-р Ирина Владикова. От препоръките става ясно, че Европейската комисия няма законодателна инициатива, но има различни комисии по образованието и културата, към които ще се обърнем за съдействие с помощта на евродепутатите, и би трябвало да се постави за решаване проблемът за малките езици. Според д-р Владикова на този етап е важно да се сключат двустранни споразумения с отделните държави в ЕС, а предстоящото председателство на България на ЕС да се използва за привличане на вниманието към проблема. Сигурна съм, че и други нации ще се присъединят към искането ни, защото ако говорим откровено – нарушават се правата на нашите деца. Те изпадат в неравностойно положение спрямо деца, които идват например в Германия от Испания – техният майчин език се изучава, могат да държат на него матура, а нашите деца като дойдат, трябва да учат още един език, което ги поставя в неравнопоставено положение.
В интервю за Радио България д-р Ирина Владикова открои най-важните постижения на Асоциацията на българските училища в чужбина за десетгодишния период на нейната работа. Чуйте интервюто в звуковия файл.
В брой 43 на предаването слушайте : Как наследниците на първите наши емигранти в Аржентина съхраняват интереса към страната ни – разговор авторката на филма "И стигнаха до края на света" Поля Станчева и ръководителят на Изпълнителната..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко, което се случва в нашата страна и вероятно знае повече за историята и географията ѝ, отколкото..
Театралното представление-мюзикъл "Преселници" по едноименния роман на Константин Петканов ще бъде представено в София на 21 март на сцената на кино-театър "Влайкова". Спектакълът се организира с подкрепата на Културно-просветното дружество за връзки..
България, далечна като мираж, се оказва любима за човек, който никога не е стъпвал в страната ни. От близо 50 години г-н Джаянта Чакрабарти следи всичко,..
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Тежко остава състоянието на 14-те пострадали при трагичния инцидент в Република Северна Македония, които са настанени за лечение в България, съобщи..