Малко преди да стане ясно, че изкуственият интелект на фейсбук е бил изключен от мрежата заради измисления от самия него език, автоматичният им превод от български не даваше признаци за интелигентност. Описаният от нас клип „Чукаме на дърво“ бе доста нецензурно автоматично предложен като английски превод на съответните потребители. Затова, когато част от замесените музиканти завършиха със записите на нов проект, внимателно обсъдихме възможните автоматизирани последици. Оказа се, че самото им име „Гатанка“ на френски се превежда със загадка, да не говорим за едната от финалните им пиеси – „Поднасянето на петела“, която със сигурност би привлякла клиенти на сайтове, класирани c Х.
И ако подобно начало ви се струва леко отместено от същината на зададената в заглавието тема, значи е време да влезете в час как се създава спонтанен джаз. Виждайки горния клип във Виена, където работи, саксофонистът и кларинетист Любомир Господинов взима първия самолет и пристига в София в деня, когато протагонистите от клипа Теодосий Спасов и Ерол Ракипов влизат в студио за нещо „по-сериозно“. Ерол, който е работил с Любомир, го предупреждава да си вземе саксофона и така се ражда първата част от проекта „Да чукнем на дърво“. Дни по-късно отзивите от половината час записана музика са толкова добри, че Теодосий свири отново сбор, докато Ерол и Любомир се връщат от Бърно във Виена. Отпуските се отлагат, а Любомир добавя към багажа си и бас-кларинет.
Уговорките в студиото са кратки, разсвирването – също. Уточнени са само донякъде тоналности и ритми, структури и продължителност. Фантазията на кавала поема по своя пътека след уводното ромолене на маримбата. Сопран-саксофонът опонира и се разлива в слънчево сияние. Кавалът тегли към облаците, ниските регистри на маримбата закотвят към полето и така след около седем минути се ражда посветената на големия български разказвач Йордан Радичков пиеса „Опит за летене“ – естествено по едноименното му произведение, играно десетилетия наред и на голяма сцена.
А иначе, името „Гатанка“ е дадено от Теодосий – преди почти 20 години той и още двама български джазмени – Анатолий Вапиров и Стоян Янкулов, попадат в Маями, обаждат се на Ерол и така раждат квартет „Приказка“, който след връщането им в България продължава известно време като FairyTale trio. А какъв по-хубав преход в уважение към традициите и свободата в интерпретациите им от прехода от разказването на приказки към отгатване на скритите послания на гатанките. Музиката на Ерол, Теодосий и Любомир задава настроения, а да им отговорите, си остава за вас.
След поредица от баладични песни, Папи Ханс представя "Работяга" – един изненадващ трак в албума му "Цветовете на тъгата". Звученето и ритъмът са осемдесетарски, а във видеото към "Работяга" виждаме и впечатляващите танцови умения, които артистът..
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..
Двама изпълнители от различни поколения, но със сходна визия за музиката се събират в дует – това са Графа и Дара Екимова, а съвместната им песен е..