Наскоро главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Хаджи обяви, че над 600 имами вече пети месец не са получавали заплатии масово емигрират в търсене на препитание зад граница. Сред оставащите в страната тлеело остро социално напрежение и се готвели протести, твърди той. Седмица по-късно, един бивши кандидат за президент, Кемил Рамадан, който се представя за приятел на високопоставени арабски особи, лансира идеята да бъде построена джамия на едно от историческите места в София, наричано Царските конюшни, ако общината даде съгласие. В частен порядък един от шейховете в "Абу Даби инвестмънт" обещавал да даде за целта около 50-60 милиона долара и да присъства на първата копка на обекта. Рамадан не се е консултирал с Главното мюфтийство, но източници, свързани с него, твърдят, че то е принципно съгласно, ако въпросът бъде канализиран чрез мюсюлманско изповедание в диалог със Столичната община. От ВМРО, която участва в управлението, категорично заявиха, че в центъра на София няма място за нова джамия, а самата идея на Рамадан окачествиха като неуважение дори към мюсюлманите в България, чийто традиционен ислям е твърде различен от този в емиратите. Дали защото е лятна ваканция или по друга причина, нещата не стигнаха до остро политизиране, но напомниха, че въпросът сфинансирането на мюсюлманското вероизповедания в България остава отворен. А може би и тревожно отворен…
През пролетта беше съобщено, че вече няма договореност между българската Дирекция по вероизповеданията и Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) за финансова помощ за мюсюлманското изповедание от южната ни съседка. През юни правителството информира, че ако между Главното мюфтийство и Дианета на Турция има договор за помощ, то това е правен документ с частен характер и той не е известен на Дирекцията по вероизповеданията. Всъщност, става дума за помощ на Дианета, която е предназначена основно за издръжката на възпитаници в средни религиозни училища, от порядъка на 1 милион евро, а не за заплати на имами. Междувременно, служебното правителство между втория и третия кабинет „Борисов“ беше изготвило проект за законодателни промени, предвиждащи забрана за чуждо финансиране на вероизповеданията, но до парламентарен дебат по тях не се стигна.
Причините за прекратяването на финансирането от Турция още са неясни, но вероятно имат политически подтекст. Според източници от мюфтийството, Дианетът е преустановил подпомагането заради напреженията между двете страни по време на референдума в Турция и последните парламентарни избори в България. Тогава се наложи София да напомни, че според закона за политическите партии "вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“
От друга страна, броят на чуждестранните служители, пребиваващи в страната по покана на различни вероизповеданията, според официални информации е стотици в различни религиозни институции - католическата църква, юдейското вероизповедание, Арменската апостолическа православна църква, мюсюлманското изповедание, евангелските църкви, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова и други, в това число и Българската православна църква. Това определено подсказва, че проблемът не може да бъде решаван само в двустранен порядък с Турция, а има нужда от закон, който да регламентира нещата едновременно за всички вероизповедания.
Докато официалните ведомства на България и Турция мълчат по въпроса, експерти коментират, че неговото решаване е от интерес и за двете страни. Някои от тях смятат, че е добре България да поеме ангажименти към мюсюлманите на своя територия с разбирането, че инвестирането в спокойни междурелигиозни отношения е инвестиране и в сигурността. Според споделящите това мнение, нехайство към проблемите на мюсюлманите в контекста на европейската война с терора ще е не само глупаво, но и безотговорно.
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..