Думата „музей“ отдавна вече не се свързва със скучна сграда, пълна с още по-скучни експозиции на събирани и съхранявани през вековете, експонати, предавани от поколение на поколение, представящи историческото, културното, етнографското и природното развитие. Да, колекциите са си там, но съвременното им представяне е все по-актуално, интересно и разчупено. Светът на науката се отваря пред посетителя и запалва естествената искра на любопитството и жаждата му за знания.
Именно такъв е Музеят на пчелата в София, който не привлича с размери и изисканост. Дори, ако има конкурс за най-малък музей в света, може би, би го спечелил.

Представлява малка къщичка, изградена от глина във формата на пчелна килийка. Материалът, от който е изработена сградата, подчертава желанието на създателите да доближат хората до естествената им природна среда. Кафеникавият цвят на този минерал напомня цвета на восъка, от който е изградена цялата пита, в която се събират не само медът и прашецът, но се отглежда и пчелното семейство. На покрива са засадени различни пъстри цветя, от които пчелите събират прашец и нектар. Входът и изходът на пчелния кошер, разположен в помещението, е високо под тавана. По този начин посетителите и минувачите не пречат на влитанията и излитанията на пчелите. До къщичката, зад ниска ограда, боядисана в свежи цветове, има малка градинка, сред тревите на която растат ароматни билки.

Глинената къщичка музей се издига на една от централните спирки на Софийското метро и е заобиколена с богата растителност, която също служи за събиране на храна от пчелите. Във вътрешността на помещението по стените са наредени снимки и материали с подробна информация за живота и нравите на пчелите. Любознателните посетители могат да наблюдават семейството, поставено в прозрачен кошер. В средата се виждат грижите, които се полагат за пилото, от което се излюпват пчелите-работнички. По него се съди за състоянието на целия кошер. Именно в него се развиват и болестите, от които понякога страдат пчелите. В най-долната пита се вижда медът, а в най-горната е събраният прашец. Обяснена е и ролята на търтея, която не е за подценяване, защото тя е не само да опложда царицата майка, а и да загрява пилото.

От тавана на малкото помещение виси глинен кошер, познат от древен Египет. На една от стените четем думите на Алберт Айнщайн: "Ако изчезнат пчелите от Земята, на човек му остава да живее не повече от четири години. Колкото повече опрашвания, толкова повече растения, толкова повече животни и толкова повече хора".
За идеята жителите и гостите на столицата да се запознаят отблизо с живота и ползата от пчелите разказва Петър Вълчовски от сдружение „Биоград“, София:
Като неправителствена организация се занимаваме с неформално обучение на ученици и деца от предучилищна възраст в областта на градското биоземеделие. Вече създадохме няколко биоградинки в училища, детски градини и извън тях. Забелязахме, че в районите, в които работим с децата, има много пчели, от които те се страхуват, защото не ги познават. Това е важна тема, особено ако не искаме хората да се отдалечат от природата. За нас е необходимо те да се запознаят с биоразнообразието й. Като начало, решихме да направим една галерия с образователна насоченост, в която да представим всичко, свързано с пчелите, с продуктите, произведени от тях, с процеса на опрашване. Постепенно се роди идеята за Музей на пчелата. Това е проект в развитие. Независимо, че помещението не е голямо, може да се изнесе лекция в рамките на 40-50 минути, благодарение на образователните табла и прозрачния кошер, в който се вижда всичко.
Дългогодишният пчелар инж. Людмил Савов е на мнение, че пчели е необходимо да има навсякъде, както в районите с богата медоносна растителност, така и в града, защото и растителността в парковете и градините трябва да се опрашва, но допълва, че да се гледат пчели в една тежка екологична обстановка е почти невъзможно, защото основните токсини и отрови се натрупват в прашеца и в росата, от която събират вода. Пчелите имат свойството да филтрират нектара и така го обезвреждат, но това води до няколко дневно съкращаване на живота им, който в летните месеци е около 35 дни, а в зимните – няколко месеца.
Главният редактор на в. „Пчела“ Младен Котларски смята, че като първа стъпка идеята за музея е жизнеспособна и перспективна, но допълва, че тя може да се разгърне в един по-голям и всеобхватен музей на пчелата, защото в момента липсват много артикули, характерни за пчеларството. Още повече, в този бранш България е водеща страна в региона.
Снимки: Музей на пчелата
Българска разработка за електрически плавателен съд постигна международно признание, като се класира за финалния кръг на престижните награди The Gussies Electric Boat Awards 2025. Тези отличия са насочени към най-иновативните и устойчиви..
В софийската Градска градина от днес до 21 декември ще се проведе традиционният Немски коледен базар. 15-ото издание на базара включва щандове с храни и ароматно греяно вино, както и множество културни прояви, сред които концерти на млади..
За първи път в 40-годишната история на аудио-визуалния спектакъл "Царевград Търнов - Звук и светлина" на хълма Царевец във Велико Търново ще бъдат прожектирани двете му версии в един ден, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. Освен..
Първият музей на инвестиционното злато посреща в Пловдив посетители, които искат да научат повече за историята на парите и тяхната връзка със златото –..
Неповторимият глас на Лили Иванова – иконата на българската музика, която повече от шест десетилетия вълнува поколения почитатели, ще зарадва пловдивската..