Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище тюленът-монах. Калиакра е сред първите защитени територии в България. През 1941 г. е обявена за природен резерват.
Множество от птиците, които могат да се видят тук, са застрашени видове и са в Червената книга на България. Уникалната природа включва и степни тревни съобщества, които са единствени в страната.
Със създаване на движението „100 Национални туристически обекта” през 1966 г. Калиакра влиза в списъка като археологически резерват. Лекият червеникав оттенък на каменистите склонове придава допълнително очарование и неповторимост. Причудливата форма на носа е провокирала въображението на народа, който е създал легендата за Свети Никола. Той бягал от турците и все повече наближавал морето. Бог видял, че е в опасност и започнал да удължава сушата, за да му помогне. Така се образувал носът. Днес там, където светецът е бил заловен и съсечен, се издига параклис в негова чест.
Повече за Калиакра научаваме от Тодор Тодоров – експерт в Отдел Археология в Историческия музей, Каварна:
Населението, живяло на Калиакра, си е взаимодействало със средата. То се е възползвало от предимствата, и е компенсирало недостатъците. Първите заселници са тракийското племе тиризи и Тиризис е името на носа през елинистическия период. Пръв древногръцкият географ и историк Страбон, в края на I в.пр.н.е., споменава Тиризийския нос като укрепено място. Тойпише, че по време на македонската колонизация в Тракия тук крие своите съкровища наследникът на Александър Македонски – Лизимах. Вероятно e той да е пренесъл тук хазната си, защото в близост са открити негови златни и бронзови монети. През втората половина на IV в.пр.н.е. тракийските заселници строят и първата крепостна стена.
Какво е развитието на Калиакра през различните епохи?
Според археологическите проучвания през елинистическата епоха е била обитавана най-южната част. На площ от около 30 дка се е простирало селището. Крепостната стена, датирана III-II в. пр.н.е., е изградена от големи добре обработени каменни блокове, без спойка помеждуим. От този период е и главната улица. От двете й страни са намерени останки от сгради. Открити са фрагменти от керамика и вносни амфори. Тези артефакти доказват, че Тиризис е бил свързващо звено между сушата и морето. В началото на новата ера до IV в. носът e под властта на римляните. Те възстановяват старите крепостни стени и строят две нови. Разкрити са останки от зидан водопровод и римска баня. След смъртта на император Теодосий през 395 г. Римската империя се разделя на Източна и Западна. Тиризис попада в пределите на Източната, наречена по-късно Византия, с ново име – Акре, а в средата на VII в., е включен в границите на Първото българско царство. През XIII в. в италиански карти е отбелязан с името Калиакра.
Феодалното развитие води до раздробяване на българското царство. Между долното течение на Дунав и Черно море се простира Добруджанското деспотство с вероятна столица Карвуна. С името на Балик, първият владетел на деспотството, се свързват сведения от 1346 г. След неговата смърт на историческата сцена излиза Добротица. През 50-60 години на XIV в. столица на Добруджанското деспотство става Калиакра, за което свидетелстват намерените медни монети. Тя е била и духовен център – открити са четири църкви, които посвоя план и украса напомнят Несебърските от XIII-XIV в. Роля за възхода на Калиакра през Средновековието има търговията, за което допринасял пристанът.
Събеседникът ни обяснява, че от историческите извори става ясно, че деспот Добротица създава силен военен флот, с който защитава интересите на деспотството. Като възможно изворово сведение, сочи изображение на галера в българския препис на Манасиевата хроника от XIV в. За това, кои по-важни морски битки помни нос Калиакра, Тодор Тодоров казва:
Свидетел е на най-голямата битка в Черно море. През 1787 Османската империя обявява война на Русия. През 1791 тук съсредоточава мощната си армада начело с Хюсеин пашá и Саид Али пашá. Срещу тях се изправя, доста по-малобройната, руската флота, водена от контраадмирал Фьодор Ушаков. Тя връхлита от близко разстояние турските кораби, които били принудени да се спасят с бяг. Маневрите на Ушаков при Калиакра са използвани от британския вицеадмирал Хорацио Нелсън в битките при Нил от 1791 и по-късно при Трафалгар от 1805.
Днес на нос Калиакра се издига паметник в чест на победата на Ушаков.
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..