Магията на българския фолклор пленява българи и чужденци от столетия. Той е част от визитната картичка на България пред света, а мотиви от различни песни, са използвани от редица известни музиканти от цял свят в техни произведения. По този начин, фолклорът преживява нещо като ренесанс и става разпознаваем и харесван от по-широка аудитория, към която се присъединяват и много млади хора. Те започват да търсят информация за музиката, постоянно откриват нови групи, посещават концертите им. Откриват цял един нов свят, изпълнен с традиции и неподправена красота.
От началото на месец септември осем български студенти и един ученик прославят страната ни в световната платформа за етномузика „Ethnocloud“ със свои интерпретации на две народни песни – „Чичовите конье“ и „Калино, Калинче“. Те са на челни места в класацията Топ 40 на сайта. По този повод разговаряме с техния ръководител – кавалджията Владимир Величков, който ни разказва за създаването на тяхната група „Жарава“:
„Жарава“ е студентска музикална формация към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Идеята за нея възникна в процеса на работата ми със студентите в университета, тъй като много от тях имат желанието да музицират българския фолклор и да го представят по един съвременен и достъпен за младите хора начин. Така се случи, че моите студенти от предмет „Кавал“ и певиците, които се занимават с народна музика, изявиха желание да направим някои аналози на български народни песни в по-съвременен вариант. Започнах да работя с моите студенти по кавал, като им показвах нетрадиционни щрихи и разбирания за свирене на кавал. Тъй като един от студентите ми доста добре се справя с клавира, му показах някои схеми и мотиви от фънка и фюжъна, с които той да акомпанира. Появи се една певица, после и втора и казаха, че това е много интересно. Пуснах ги да изпеят песента „Чичовите конье“ и така групата се събра.
След успеха, който постига, групата има много покани за участия в различни фестивали и концерти по света. Сред сцените, на които ще се изявят са тази на Световния студентски джаз фестивал в Санкт Петербург през юни, концерт в Нешвил, щата Тенеси, през юли догодина, имат и потвърдена покана от Ватикана. У нас им предстоят две скорошни изяви – на откриването на учебната година в Пловдивския университет на 29 септември, както и на откриването на световното първенство по борба на 10 октомври в зала „Колодрума“, отново в Града под тепетата. Всичко това е огромно постижение за група, която е създадена едва през ноември 2016 година.
Освен двете народни песни, изпълнени от „Жарава“, в Etnocloud откриваме една интересна композиция на Владимир Величков. Тя се казва „Аноним“, а човекът, подсказал подходящото за нея име, е музикалният редактор в „Радио България“ – чуждоезиковата програма на БНР – Албена Безовска. В произведението музикантът използва църковно песнопение от ХІІІ век, което няма автор и добавя към него своя музика. Владимир открива медения звук на кавала едва шестгодишен. Завършва Националното училище по изкуства „Панайот Пипков“, а по-късно и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Желанието му да експериментира с музиката се ражда щом чува изпълнения на виртуозите Петър Ралчев и Иво Папазов – Ибряма. Днес наред със соловите си проекти, Величков е част от оркестър „Канарите“.
Снимки и видео: личен архивПетко Славов е комплексен творец – в сферата на музиката го познаваме като автор на песни и изпълнител (певец, басист и китарист) в самостоятелните му проекти и в групите Airbag, Терпентина и бенда на шоуто "Нощни птици“ по БНТ. Създател е на..
С апломб разпространяваме в социалните си профили гръмки "новини" за седемте огромни маслени портрета на български оперни певци в Ла Скала или за първата българка концертмайстор на новогодишен концерт на Виенската филхармония . Ала понякога..
Комбинация от мощни хаус и техно бийтове, дълбоки бас линии, приковаващи вниманието мелодии и хармонии, магични поп и автентични етно вокали – това представлява музиката на дуото The KHANS. Те са Петър Алексиев – композитор и продуцент, и Атанас..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак..
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение..