Като повече ориенталци или повече западняци се определят в края на XIX в. художниците от четирите балкански страни. Надежда Янакиева изтъква, че след разпадането на османската империя, голяма част от авторите учат на запад - в Рим, Торино, Париж, Мюнхен. Когато са там - те се чувстват част от запада, от другата култура. Връщайки се тук обаче виждат много неща, които са характерни за ориента - патриархалното семейство, традиционните национални облекла. Оттук и този двойствен поглед към средата, която ги заобикаля и начина по който я пресъздават върху своите платна.