Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво пречи да се признае българското малцинство в Албания?

БНР Новини
Снимка: архив

Новината, разпространена от македонски медии, че с проектозакона за защита на малцинствата в Албания, подготвен от правителството, официална Тирана признава наличието на македонско, гръцко, влашко, черногорско, сръбско, босненско и египетско малцинство в страната, но не и на българско, предизвика силни реакции от българска страна. Евродепутатът от партия ГЕРБ Андрей Ковачев заяви, че в албанския парламент има проектозакон, който не е приет, и затова новината, че българското малцинство официално не е признато, е фалшива и предназначена да предизвика напрежение по темата. Според Ковачев, част от македонската академична общност не иска признаването на българското малцинство на територията на Албания, тъй като това би заличило тезата й, че на македонска територия никога не е имало българи. Бившият посланик на София в Тирана Боби Бобев се включи в полемиката, напомняйки, че в миналото единствената активна политическа тема, която българската държавата е дискутирала с Албания, е била именно статутът на българското население там, но тогава Югославия всячески се е опитвала да възпрепятства процеса. В същия ден се проведе телефонен разговор между премиерите на България и Албания – Бойко Борисов и Еди Рама, в който Борисов настоя правата на българското малцинство в Албания да се гарантират в съответствие с международните правни норми, а Рама увери, че проектозаконът още се подготвя и Албания няма да наруши интересите на българското малцинство. Група евродепутати от различни страни и политически фракции обявиха, че отново ще постави въпроса писмено на Тирана, в духа на резолюцията на Европейския парламент от февруари тази година. Заслужава да отбележим, във връзка с въпросната резолюция през юли т. г. албанският президент Илир Мета увери външния министър Екатерина Захариева, че "никой не може да бъде дискредитиран в Албания и да му се пречи да се самоопредели като българин".

Ако противно на уверенията проектозаконът бъде приет без споменаване на българското малцинство, това ще е не само неприятелски жест към България, но и акт а дискриминация спрямо едно етническо малцинство, което е исторически доказано, но въпреки това от десетилетия чака да бъде признато. Българите в Албания по неофициални данни са около 100 000 души. През 1932 г. на Втората балканска конференция в Истанбул двете страни подписват протокол, чрез който албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията обаче не е ратифицирана и оттогава до днес проблемът остава отворен. Отворен е и сега, в момент, когато Албания е призовавана от Европейския парламент да признае българското малцинство, а нейни най-отговорни политически фактори уверяват, че правата на това малцинство ще бъдат гарантирани.

Последните реакции на София по въпроса бяха пределно категорични и ясни, а такива са и уверенията от страна на Тирана. В разговора между премиерите Борисов и Рама е било договорено комуникацията между София и Тирана по проблемния законопроект да продължи, така че интересите на българите в Албания да бъдат защитени. Развръзката е въпрос на по-скоро близко, отколкото далечно бъдеще.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 19 ноември 2024 г.

Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..

публикувано на 19.11.24 в 19:00

Слънчево и ветровито

През нощта  ще е предимно ясно, с разкъсана средна и висока облачност. Ще духа слаб, в Източна България - до умерен южен вятър. В сряда  ще е ветровито. Ще духа умерен, в Източна България и северно от планините - силен и поривист вятър от..

публикувано на 19.11.24 в 18:30

Профсъюзите заплашиха с протести, ако заплатите не се вдигнат с 10%

За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през 2025 г. настояват от профсъюза КНСБ. В Бургас лидерът на синдиката Пламен Димитров обяви, че при..

публикувано на 19.11.24 в 16:49