Галерия „Алма Матер“ отвори врати, за да представи творбите на дипломирани студенти от СУ "Св. Климент Охридски", които през последните 15 години са спечелили едногодишна специализация в Централния институт по хинди в град Агра. В експозицията, озаглавена „Моята Индия“ са събранифотографии, колажи и видео монтажи и много, много текстове на хинди и български. Те  разказват скрити и лични истории, някои от които преминават  в съкровени изповеди: Индия – крави. Не е нужно да си индолог, за да имаш в съзнанието си това устойчиво съчетание...Жълто и горещо. Интересно и прашно...Преди да идеш там, не знаеш. Не си подготвен. Връхлита те, върти те, променя те. Изложбата би могла да се разглежда като парченца от пъзел, в които обективът не е дистанциран наблюдател, а текстовете носят диханието на лични емоции, докоснати от философията на една далечна култура. Фотографиите са изключително атрактивни – не скрива възхищението си един от посетителите и продължава:

Тя е под мотото: „Общуването между древното и модерното“, но това което ми направи по-силно впечатление, е присъствието на една толерантност между хората, между религиите, дори между животните и хората. За тях е естествена една приемственост, която за съжаление, на нас ни липсва.

Снимка

„Моята Индия“ не трябва да се възприема в смисъла на притежание, а - на споделяне и свързаност. Изложението по-скоро показва тази Индия, която е образувала по-специална дълбока връзка с всеки един от студентите. От друга страна, когато нещо чувстваме много близко, не можем да го изразим така лесно. Определено текстовете съвсем не изчерпват значението на Индия за участниците в изложбата.

Думите наистина трудно биха могли да представят цялото значение на една култура за тези, които са се докоснали до нея, но пътуването между контрастите, което представя експозицията, разкрива нещо повече от личната връзка между индолога и Индия. Докато наблюдавате фотографиите и се потапяте в обърнатото изображение на Тадж Махал, заравяте поглед в плажа, приютил крави и лодки или се усмихвате на продавача на дини; можете да прочетете:



За първи път звуковете на новия език приемат форма... Сякаш спомен и настояще се настаняват в едно и също тяло... Да побързаме да живеем! Да побързаме да обичаме! Да се радваме на малките неща!... Приятел…спомен... снимка... Влюбен поглед, усмивка и... дъжд. Тая Индия остава в сърцето! – Наречете ги „емоционални изповеди“ или „просто парчета от свят“, но те по някакъв тайнствен начин правят връзка със собственото ви светоусещане. И ако имате малко повече късмет, е възможно да усетите, че са вдъхнали живот на отдавна забравени съкровени истини и желания, а вие сте си тръгнали от изложбата, отнасяйки със себе си частица от „Моята Индия“.

Снимки: личен архив