Темата за бюрокрацията и нейното влияние върху бизнеса не е нещо ново в България и много пъти е била обект на дискусия. Усещането на гражданите и повечето изследвания показват че тя е сравнително голяма, заяви в интервю за Радио България икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика(ИПИ). За да дадат отговор на въпроса какво е реалното влияние на бюрокрацията върху бизнеса от института създават т. нар индекс на бюрократичната тежест. Той се основава на изследване, направено върху въображаема компания-модел за изработване на метални съоръжения, което отговоря на въпроса колко стъпки и време са необходими на тази фирма да покрие минимума бюрократични изисквания в страната:

Стигнахме до извода, че са й необходими поне 56 стъпки на година и близо 175 работни часа. На практика фирмата трябва да отдели 1 работен месец, за да направи основните бюрократични стъпки. В тях влизат добавянето на годишен финансов отчет и плащането на различни данъци. Изследваме също колко време би отнело, ако един работник се освободи и се назначи по взаимно съгласие, т. е чисто трудовите процеси по наемане и освобождаване от работа. Включили сме и безопасността на труда и архивирането на документи в изследването.

Къде се позиционира България спрямо останалите страни от ЕС по отношение на бюрократичната тежест върху бизнеса?

Картината в останалите страни от ЕС е сходна. Хармонизирането, което се случи по най-различни политики, в общи линии уеднакви условията и пазарите. Проучване, подобно на нашето, е правено в Чехия и Словакия и резултатите са доста близки. В Чехия бюрокрацията отнема около 200 часа годишно, а в Словакия малко по-малко време, отколкото у нас. Тези страни изследват същия тип компании със същите бюрократични стъпки с малки разлики. Например в Словакия всяка компания има задължение да ползва ваучери за храна и това е задължителен елемент от изследването, докато в България това не е задължително и не води до съответните бюрократични процедури.

Според редица изследвания (в това число и на Световната банка) на условията за правене на бизнес, България не стои толкова лошо на фона на ЕС. В същото време става ясно, че времето за преминаване през определени бюрократични процедури, като например плащане на данъци, може да бъде значително по-кратко от това, което е в действителност, особено с навлизането на все повече електронни услуги,продължава Петър Ганев и допълва, че в България все пак се наблюдава тенденция за намаляване на административната тежест. Сега например гражданите и фирмите могат лесно да направят онлайн справки в НОИ, или пък да подадат електронна данъчна декларация:

По отношение на безопасността на труда в момента също се обсъжда отпадането на някои документи. Така че всяка година държавата предприема малки стъпки, но по-голяма стъпка, според мен, би било да се потърси някакво диференциране на условията за индустрията и за останалите дейности, като например офис дейности, услуги, медии и консултантски дейности, защото в някои сфери голяма част от документацията изглежда твърде бюрократична и е по-скоро пригодена за производствената сфера.

Преминаването към електронно правителство се случва бавно, а някои оценки и одити показват, че често част от парите, давани за електронно правителство, са прахосани и понякога се правят неща, които не са съвместими, продължава Ганев и допълва:

В момента се дискутира издаването на електронна здравна карта. В същото време личните карти ще могат да носят информация и също да служат като електронна здравна карта. В Естония например документите за самоличност позволяват на хората да минават през всички администрации, но това изисква много по-добра координация. Към момента всяка отделна администрация в България по-скоро се опитва да намери отделно решение за своята собствена услуга.