Представители на руската ядрена корпорация „Росатом“ бяха тези дни в София за разговори около доставката на оборудване, което е произведено за замразения през 2012 г. проект за втора българска ядрена централа в Белене. Разговорите бяха предшествани от питане на леви депутати до енергийния министър Теменужка Петкова къде са реакторите за АЕЦ „Белене“, за които България плати 1,2 милиарда лева на Русия. Във връзка с това някои медии коментираха, че „мистерията“ с доставката на двата реактора за проекта продължава вече втора година.
Делегацията на „Росатом“ беше приета на впечатляващо високо политическо ниво, лично от премиера Бойко Борисов, а това подсказва, че освен изясняване на търговски и технически аспекти, правителството е имало за цел и да разсее възможни политически спекулации около ядрения проект. Но високото равнище, на което разговорите бяха издигнати, е признак и за някаква политическа промяна по отношение на съдбата на „Белене“. Непосредствено преди разговорите самият премиер Борисов коментира, че ще се направи всичко възможно да се оползотворят похарчените към момента 3 млрд. лв. за този проект. Наскоро интерес към него заяви крупният китайски инвеститор "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън", който според енергийният министър Петкова вече прави собствени анализи и проучвания. Около разговорите с „Росатом“ тази седмица стана известно, че България вече не изключва никакви варианти и може да покани за инвеститор дори руския държавен концерн. Преди седем години самият "Росатом" предлагаше да стане инвеститор, но разговори в това отношение още не са водени и поне до юни т.г. руската корпорация изявяваше интерес само като строител.
За промяна на позициите спрямо проекта „Белене“ може да съдим и по твърдението на енергийния министър Теменужка Петкова, че до края на година ще има ясна концепция какво да се прави с оборудването на АЕЦ "Белене". Петкова отклони да каже подробности с аргумента, че още не е окончателно обсъден докладът на БАН за нуждата от нова ядрена мощност в страната. Въпросният доклад съдържа прогноза, че до 2035 г. ще има дефицит на нови мощности не само в България, а в целия регион, което оспорва схващането, че на България втора ядрена централа не е нужна.
Енергийният министър обяви също, че има реална възможност до края на 2017 г. или в началото на 2018 г. да се структурира процедура за приватизация на проекта. Условията на правителството за подновяването му са неговата реализация да стане без държавни гаранции, без държавно финансиране и без договор с инвеститора за изкупуване на тока от новата мощност. Дали при тези условия ще се намери стратегически инвеститор, още не ясно, но усилията на съживяване на проекта продължават.
Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..