Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Денят на св. Димитър – песни, вярвания и обичаи

БНР Новини
Църквата "Св. Димитър Солунски" във Велико Търново. На малката снимка: Икона на Св. Димитър и Св. Георги
Снимка: архив

На 26 октомври православието почита паметта на свети Димитър Мироточиви, загинал за Христовата вяра. Роден е през III век в гр. Солун, затова е наричан още св. Димитър Солунски. От векове празникът му е сред най-тачените у нас. Според последните статистики, Димитър продължава да е сред най-популярните български мъжки имена (по-разпространени са само Иван и Георги). На 26 октомври празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митра и др. Наред с традиционните ястия от агнешко, овнешко, тези, които искат да спазят обичая, приготвят яхния от пилешко месо. На трапезата трябва да има също варена царевица, пестил, печени ябълки, рачел, тиква.

У нас много храмове носят името на светеца. Сред тях е най-старата средновековна църква във Велико Търново, в която са коронясани първите български владетели от Асеневата династия - Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. ( в деня на св. Димитър) е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт.

В българския фолклор свети Димитър е юначен мъж със свръхестествени сили. На празника си той идва на кон, носейки зимата и студа, а от брадата му пада сняг. Свързан е и с почитта към мъртвите. Според някои предания, той е брат на Архангел Михаил, който взима душите на мъртвите. Затова в съботата преди Димитровден се прави т.нар. Димитровска задушница. На 26 октомври някога господарите разпускали наетите на Гергьовден ратаи, пастири, овчари и пр. Правели се общи трапези и всички празнували.

Текст на старинна песен, цитиран от българския етнограф Димитър Маринов, разказва, че светецът, заедно с брат си Михаил, запалили Света гора и светогорските манастири. Осъдили ги и ги затворили за три години на дъното на морето. „Три години лежали, три години ратаите деня си не знаят, на овчарите се срок не знае, капка дъжд не е капнало…“ Св. Петка и св. Неделя (които според същата песен са лели на св. Димитър) отишли при Господ и го помолили да пусне затворниците, а той отказал с думите: “Не е Митре за пущане, но е Митре за морене…“ (името Митре е производно на Димитър). Тогава светиците отишли при Богородица и тя помогнала за освобождаването на свети Митре.

Друго народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги, които си раздели годината по братски. Свети Георги получил лятото, а свети Димитър – зимата. Така се дели и земеделската година – от Гергьовден до Димитровден е пролетно-летният цикъл от стопански дейности, а от Димитровден до Гергьовден – есенно-зимният.

Някога около Димитровден завършвали строежите на новите къщи. Според обичая стопаните трябвало да заколят овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Затова на този ден празнуват и строителите.

На Димитровден гадаели за предстоящата година: ако месечината е пълна – пълни с мед ще бъдат и кошерите и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
За бъдещето, както на Игнажден, гадаели по първия гост, стъпил в дома. Ако той е добър и заможен стопанин, годината също ще е добра.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Църковен календар - 5 март 2025 г.

На 5 март Православната ни църква чества паметта на светите мъченици Йоан Българин и Конон. Св. Йоан бил родом от България . По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но след време осъзнал прегрешението си и..

публикувано на 05.03.25 в 06:00

Църковен календар - 4 март 2025 г.

На 4 март Православната ни църква чества паметта на светите Павел и Иулиания, а също и на преподобни Герасим Павел и Иулиания  били брат и сестра, които загинали мъченически за Христовата вяра при император Аврелиан (управлявал от 270 до..

публикувано на 04.03.25 в 06:00
Исторически музей - Батак

Батак е символ на история, написана с кръв и кости, която трябва да помним

Батак е име, което всеки българин произнася с почит и болка, защото съдбата на малкия родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в националната ни памет – Баташкото клане. И няма сънародник, който да не изпита силна емоция, когато..

публикувано на 03.03.25 в 13:15