„Бюджет 2018“ бе приет на първо четене в Парламента. Следващата стъпка на депутатите бе да гласуват нов министър на здравеопазването. От ГЕРБ се спряха не върху личност от медицинските среди, а предложиха поста да заеме финансистът Кирил Ананиев. Спорът – дали лекар или финансист трябва да оглави здравното министерство, е стар, и щом е предложен икономист за здравен министър, значи правителството съвсем е изгубило доверието си в медиците – опасяват се висши администратори от лекарското съсловие.

„Здравеопазването в България се разпада“ – този извод, прави доц. д-р Здравка Тонева от БАН на базата на национално проучване през последните три години. Темата на проекта, в който участват различни учени – лекари, социолози, анализатори, е „Здраве, качество на живот, неравенства“. Събраните данни буквално изумили медиците от екипа на доц. Тонева. Оказало се, че една четвърт от населението на страната практически няма достъп до лекарска и дори фелдшерска помощ. Хората по селата масово не само не посещават лекар, а дори лекарства не си купуват. Проблемът е, че на много места няма аптеки, а транспортът до града е недостъпен за голяма част от пенсионерите. Анализът на проучването върху здравеопазването в България показва, че главната причина, довела до разпад в системата, е превръщането на важни здравни заведения в печеливши търговски дружества. Парадокс е и това, че в момента много болници трупат дългове, а лекарите в тях работят без заплати от месеци.

Проучването на БАН за качеството на живот на българите, разгледано през въпросите на здравеопазването, е започнало през 2014 г. В него са обхванати 2340 анкетирани от различни части на страната. От събраните данни става ясно, че се задълбочава тенденцията държавата да прехвърля върху данъкоплатците разходите за собственото им здраве.

В момента се води дискусия за неуспялата здравна реформа. При нея лекарите и болниците станаха търговски дружества и започнаха да работят за печалба. В най-лоша ситуация се оказаха хората от малките градове и селата. Не може 24 процента от населението да е оставено без каквато и да било медицинска помощ. Медицинските разходи, които заплащат от джоба си българите, са значителни. Най-големи са те за болнична помощ и за медицински консумативи. Много са и за извънболнично лечение, за рехабилитация и прегледи. Това води до още по-силни социални неравенства между българите. При силно уязвимите групи в случай на заболяване, разходите за лечение заемат между 50 до 90 на сто от заплатата или пенсията. Според анализа на данните, това са катастрофално високи размери. В доклада си посочваме и други групи от хора, при които разходите за лечение надвишават доходите им, и те са принудени да теглят заем, за да заплатят болничния престой, консумативите и лекарствата. Лошото е, че повечето политически дейци не се интересуват от данните и изследванията, направени от учените и по-специално социологията – казва доц. Тонева.

С доц. Тонева отдавна наблюдаваме тези проблеми, изследваме ги и анализираме. С помощта на настоящия проект имахме възможност да наберем конкретна емпирична информация за системата на здравеопазването и качеството на живот на българите – казва доц. Божидар Йовков, ръководител на изследването. И още:

Този процес на опазаряване на здравеопазването е пагубен за хората. Здравеопазването е един от най-важните и проблемни сектори в обществото. Тук има много икономически интереси, здравето се превърна в стока, печалбата е над всичко и затова нещата в момента изглеждат като в безизходица. При изследването ни на терен установихме огромни диспропорции между разходите за здраве на пациентите в публичните и частните болници. Огромни са разходите за такси и консумативи. Наблюдават се силни и дълбоки неравенства между жителите на столицата и селата, както и между отделните възрастови групи. Най-уязвими са възрастните хора, които разчитат единствено на доходи от пенсия. Често точно те теглят заеми, за да решават здравословните си проблеми. Изобщо нещата са доста зле, а проблемите с години се задълбочават.