Политическите наблюдатели в София маркираха през последните дни необичайна активност в българско-италианските отношения. На 9 и 10 ноември зам.-премиерът на правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева беше на работно посещение в Рим и разговаря със своя колега Анджелино Алфано, а вчера премиерът Бойко Борисов направи еднодневна блиц визита във Вечния град, където беше посрещнат с почести в двореца Киджи, сградата на италианското правителство, от лидера на изпълнителната власт Паоло Джентилони.
Този своеобразен български „десант” на Ботуша беше случайно съвпадение в работните календари на политиците или сверяване на часовниците между София и Рим на двустранно ниво и в контекста на ЕС? Случайните съвпадения в такива случаи са малко вероятни. По-вероятно е заключението, че Захариева и Алфано подготвиха почвата, а Борисов и Джентилони съгласуваха позициите по някои важни за двете страни въпроси.
Един от тях логично е предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина 2018-та. „Италия е редом с България и ще я подкрепя по време на нейното председателство”, заяви Джентилони на съвместната пресконференция с Бойко Борисов. А на Екатерина Захариева Анджелино Алфано каза, че „приоритетите на българското председателство са и наши приоритети, можете да разчитате на нас във всяка ситуация”.
Един от тези приоритети българските и италианските политици коментираха в детайли - присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани. Българският премиер Борисов отбеляза, че по този въпрос трябва да се извърви дълъг път, тъй като предизвикателствата в региона са свързани с развитието на инфраструктурите и с проектите за транспортни комуникации като например Европейския коридор 8. „Този проект е изключително важен и предлага възможности за инвестиции от страна ЕС”, допълни Борисов. Италианската страна изрази пълна подкрепа за това добро намерение на България.
Външните министри, а след това и премиерите на България и Италия, обсъдиха и уточниха също позиции по един чувствителен въпрос – миграционния поток от Близкия изток и от Северна Африка към границите на двете страни, които са и външни за ЕС. Бойко Борисов беше категоричен – европейската дипломация по този въпрос не бива да е пасивна както досега, а трябва да оказва ефективна помощ на Рим и София. Но българският премиер не се спря дотук. По думите му, Италия харчи прекалено много пари за създаването в Либия на центрове за приемане на бежанци и мигранти, но тази политика няма бъдеще. Рим би трябвало да действа като София, да ограничи икономическата миграция и да засили възпрепятстващите мерки по границите си, които са външни за ЕС.
Българският външен министър и премиерът споделиха със своите италиански събеседници и готовността на София да влезе в шенгенското пространство след като е изпълнила всички технически изисквания за това. И по този въпрос получиха безрезервно „да” от страна на италианското правителство.
Колкото до двустранните отношения, по време на разговорите в Рим стана ясно, че те са в постоянно положително развитие във всички области. Само един пример, традиционно Италия е в челните позиции сред търговските партньори на България. Според статистическите справки, българският износ за Италия през 2016 година възлиза на два милиарда и 170 милиона евро и превръща италианския пазар във втори най-голям за българския експорт след Германия. В същата година, отчита статистиката, България е внесла стоки и услуги от Италия за два милиарда и 67 милиона евро, което нарежда италианския внос в страната на трето място след Германия и Русия.
И накрая една пикантна нотка. Според кулоарните клюки, по време на посещението на Бойко Борисов в Рим, италианските домакини били наложили категорично „но комент” по въпроса за провала на адзурите в квалификациите за световното първенство по футбол в Русия. В реванша на свой терен, в Милано, италианският национален отбор по футбол не успя да вкара гол във вратата на шведите и така отпадна за първи път след 1958 година от световно първенство! Позор и национален траур за феновете от Ботуша.
Сериозният потенциал за развитието на туризма между България и Турция очертаха в Истанбул служебният министър на туризма Евтим Милошев и Хасан Екер, вицепрезидент на Асоциацията на турските туристически агенции по време на българо-турски туристически..
Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..
Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..
Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви..
"Света София" – църквата, от която идва днешното име на българската столица, обикновено остава в сянката на катедралния храм "Александър Невски" ...
Президентът Румен Радев определи като конструктивна и откровена в приятелска атмосфера срещата си с президента на Република Северна Македония Гордана..