Мария Сталева не е учила в престижни университети, нито притежава научни титли, няма и лъскава фасада от известност, с която да привлича почитатели. Тя е просто Мария – една обикновена жена с голямо сърце, готово да те приеме какъвто си, без условия и въпросителни. Наскоро издаде първата си книга „Рая отвъд голямата вода“. За да провокира читателя отвъд общоприетите представи за истинското щастие, заглавието е подвеждащо двусмислено. Рая е името на главната героиня и едновременно американският рай, за който бленуват емигрантите. Това е история, която има дълбочината на океана, достойнството и красотата на човешката душа и силата на духа, с които всеки човек е надарен. Но дали ги е открил? За щастие романът на Мария Сталева ни прави съпричастни и събужда да го изживеем, каза при представянето на книгата доц. Рени Захариева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Основното послание на авторката е Любовта, истинската и безусловната, която откриваме не в другия, а в себе си, когато сме готови да я дадем, без да искаме нищо в замяна. Само тогава тя започва да извира от всяко действие, всеки жест, всяка мисъл... за да изпълни съществуването ни със съдържание.
Мога да кажа, че в тази книга съм изляла толкова много емоция, че, който има по-търсещо сърце, ще го усети – казва Мария Сталева. – Изключително съм изненадана, че всеки, който я чете казва едно и също – че я е прочел на един дъх, буквално. А по отзивите, които получавам, си давам сметка, че тя е докоснала в дълбочина всеки един от читателите ми. Това е защото всички търсят щастието, всеки иска да бъде щастлив, а в същото време не знае как. Много хора са като Рая, да не казвам почти всички сме като нея и търсим щастието навън, чрез някого, заради някого. Обичаме себе си, ако другият ни възприеме, а ако ни отхвърли сме нещастни. Това е защото не знаем кои сме, не осъзнаваме причината да сме тук.
По думите на авторката, ние сме на този свят, за да проявим това, което Бог е заложил в нас. Когато се изграждаме като личности, постепенно затъваме в материалното и забравяме за духовната си същност. Преследваме единствено нуждите на тялото. Какво преследваме? Храна, секс – това са ценностите, които движат света – казва тя.Както мнозина наши сънародници, героинята на Мария – Рая, тръгва да търси щастието отвъд Океана, но не материалното, а онова, което те кара да забравиш действителността. Там обаче, далеч от познатата среда, сред хора от чужда култура, илюзиите бързо изчезват, за да остане реалността. А така мечтаният живот се свежда до ежедневна борба за оцеляване. Без приятели, без близки и любими същества, без опорна точка. Следват страдание, унижения, сблъсък с най-тъмните човешки страни, съпътстващи емигрантския живот на ръба на съществуването. Именно тези изпитания действат като катарзис на Рая и й помагат да открие истината за човешкото щастие:Едни хора го търсят чрез материални придобивки, други като Рая чрез любов, преливане, единство с даден човек. А това е най-голямата заблуда, защото те са само проекция на вътрешното ни търсене, казва Мария Сталева и продължава:
Много хора отидоха в чужбина, направиха пари, но колко са щастливи? Гледаш ги – усмихват се, радват се, но отиди в дома им и виж как живеят и колко енергия имат, за да бъдат щастливи и да обърнат внимание на духовното си израстване. Разбира се, живеем в материален свят и имаме нужда от вода, храна, дрехи... но материалното трябва да е дотолкова, доколкото да служи да водим достоен живот. То не трябва да е цел, защото води до духовна деградация. Но ако подчиним материалното за нуждите на духа, започваме да развиваме качества, които ни издигат на по-висше ниво на съществуване.
Трудностите по пътя или ни правят по-силни, или ни смазват и ако човек не успее да преодолее болката – потъва в самосъжаление и се превръща в жертва. Книгата на Мария Сталева е побутване към всички търсещи и крехки същества, които имат нужда да открият Любовта в себе си – Вечната, Безграничната, Изначалната, Истинската.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...