През последните години броят на завръщащите се в България наши сънародници става все по-голям, но в повечето случаи те остават просто бройка пътници, кацнали на някое от българските летища. Част от тях обаче, имат интересни съдби и истории, за които си струва да разкажем.

Мартин Петров завършва право в Софийския университет, но заради огромният брой практикуващи юристи у нас решава, че ще специализира в чужбина. Избира да се занимава с наказателно право и се записва в магистърска програма в Канада. В университета в Монреал той участва в изследователски проект по специалността, който му осигурява стаж в Международния трибунал за бивша Югославия в Хага, а по-късно и постоянна работа там. Според Мартин, основното качество, което трябва да има един юрист, за да се справи в толкова конкурентна среда, е да бъде изключително отдаден на работата си. Така той бързо се издига в йерархията, изгражда доверие и име сред своите колеги.

Работих в трибунала за бивша Югославия 10 години и за това време преминах през различни позиции. Последната беше на началник на кабинета на секретаря на съда. Изпълнявайки своите задължения, аз допринесох за създаването на организацията, която наследи трибунала за бивша Югославия и трибунала за геноцида в Руанда. Създадохме един нов съд, който пое функциите на тези две съдилища. Покрай тази работа ме поканиха да участвам в създаването и на специализирания съд за Косово, който вече съществува. Официално заработи преди по-малко от година и скоро се очаква прокурорът да приключи разследването, което води и да внесе обвинителни актове. След това ме поканиха в Международния наказателен съд да направя реформа на секретариата му. Този проект продължи 18 месеца.

След десетилетие, посветено на международното право, сънародникът ни решава, че е достигнал предела на кариерното развитие и трябва да намери своето ново призвание. Междувременно отделя повече време на дома и дъщеря си, която посещава детски клуб в Хага. Общувайки с нея, Мартин забелязва промяната, която се случва с детето и огромното му желание да ходи на заниманията. Скоро разбира, че това не е поредния парти център, в който родителите оставят децата си, а е нещо много повече. Програмата, по която работи, е американска и е с над 40 годишна традиция, прилагана в повече от 350 клуба по света:

Заниманията са за деца от 10 месеца до 12 години, като класовете са разделени по възрастови групи. Целта на програмата е да подпомогне ранното развитие на децата в три направления - физическо, умствено и социално - казва Мартин и допълва: Това се случва с помощта на физически упражнения, много игри и забавления и с музика, написана специално за центъра. Всички занимания следват строг учебен план, с тема, която се променя всяка седмица, уменията, на които се учат децата, също се променят. Така те научават изключително много без да си дават сметка, че учат, защото за тях това е игра.

Впечатлен от това, което се случва с децата, той открива, че компанията, създала тези центрове, търси нови пазари и възможност да се разрасне. Решава да кандидатства и късметът отново му се усмихва. Успява да убеди собствениците, че именно той е човекът, който ще развие проекта им у нас. Така Мартин Петров чрез франчайз довежда американската компания в България и открива своята нова житейска мисия - да помага на децата да бъдат пълноценна част от обществото, защото именно те са неговото бъдеще.

Снимки: личен архив