Ще има ли втора атомна електроцентрала в България? Това е въпрос, на който ясен и твърд отговор няма вече около 30 години. Вчера учените от авторитетната Българска академия на науките се опитаха да дадат своя отговор, който се очакваше както в енергийните среди, така и от политическата класа с голямо внимание. Защото от чисто икономически и технологичен, въпросът през последните няколко години се превърна и в политически. Особено след гласувания от парламента през 2012 г. мораториум върху строителството на централата в Белене на брега на Дунав. И още по-политически стана проблемът, когато се оказа, че вече са изразходвани над 1 милиард евро публични пари за този проект, който в момента е напълно изоставен, построеното се руши, дават се луди пари за съхранение и опазване на поръчаните, произведени и доставени от руска фирма два атомни реактора, които властите сега се чудят какво да правят.
Още от самото начало на сагата „Белене” основният въпрос беше нужна ли е нова атомна централа на България, освен тази в Козлодуй, също на брега на Дунав? По комунистическо време, когато българската икономика се славеше като една от най-лакомите на електричество, отговорът изглеждаше повече от положителен. Но оттогава до днес доста вода изтече по Дунав и доста неща се промениха. Националната икономика претърпя радикални промени и от някогашните индустриални гиганти днес няма вече нищо повече от безполезни купчини желязо. Т.е. няма ги вече големите потребители на електроенергия. Освен това и новите заводи, които заместиха старите индустрии, вече не консумират толкова много ток, домакинствата пък започнаха да следят много по-стриктно консумацията си на електроенергия при постоянно нарастващите й цени. Стигна се дотам, че България днес произвежда повече електричество, отколкото й е необходимо и затова изнася за съседни страни, в които има недостиг на ток. Вярно е, че съществуващите в страната електроцентрали са с неясно бъдеще, тъй като екологичните норми стават все по-строги и засягат пряко трите най-големи въглищни централи в страната, които, ако не ги спазват, ще бъдат санкционирани, а ако се съобразят с тях, цената на техния ток ще го направи непродаваем на неплатежоспособното българско население. Първата българска атомна централа пък вече наближава края на живота си, нищо, че единият от двата й реактора получи в началото на месеца 10 години разсрочка. С други думи казано, ток в България в момента има в излишък, но рискът да се стигне до недостиг в близкото бъдеще е напълно реален. А строежът на втора атомна централа не е задача, която се изпълнява за година или две, а е проект който ще се реализира най-малко пет години. Точно когато според песимистите България ще започне да изпитва нужда от повече ток.
Това са факти, които са известни както на енергийните специалисти, така и на властите. Сега се чу думата и на учените. Според тях при инвестиционен разход под 10,5 млрд. евро, при съотношение между привлечен и собствен капитал 70:30, лихва под 4,5 процента, проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Той става значително по-жизнеспособен, ако в него участва и държавата. Да, но държавата в момента упорито се дърпа от този проект и не дава дума да се изрече за някакво държавно участие, било то и под формата на държавни гаранции без влагането на истински и реални публични средства. Значи трябва да се намери чуждестранен инвеститор за споменатите от учените 70 процента дял в проекта. Няколко неуспешни опита бяха вече направени, усилията да се намери стратегически партньор стигнаха дори до Китай, но черно на бяло няма още нищо. А най-лошото е да не се прави нищо, предупреждава БАН. Още повече, че в региона около България се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 МВт.
Има една наука, която се нарича политическа икономия и учените от БАН навярно са наясно с основните й постулати, които изясняват връзките между икономиката и политиката. В конкретния случай с проекта за атомна централа в Белене връзката е повече от очевидна. Икономистите и енергетиците си казаха думата, сега остава да се чуе и мнението на политиците. Самият министър на енергетиката Теменужка Петкова дебело подчерта, че докладът на БАН трябва да се разгледа в парламента, че това трябва да стане бързо, но и без прибързване. И по всяка вероятност и при политическите дебати ще стане ясно, че каквото и да си говорим, винаги в крайна сметка става дума за пари. А пари за самостоятелно строителство на втора държавна АЕЦ няма, но има активи, които са налице и които са на стойност близка до препоръчаните за държавното участие 30 процента. Така че според учените от БАН, проектът АЕЦ „Белене” може и да получи зелена светлина.
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф. д.и.н Казимир Попконстантинов. Автентичността на откритието сред останките на средновековния манастир..
Българчетата от неделното училище "Родина" в испанския град Малага ще се включат в работилница по четене на български език. Събитието е на 25 януари, а в "България днес" ще научите повече за начина, по който протичат тези занимания и дълготрайните..
В петък сутринта в низините и котловините ще има мъгла. От запад облачността ще започне да се увеличава. Минималните температури ще са между минус 2 и 3°, в София ще е около минус 1°. През деня от запад на изток ще има временни увеличения на облачността,..
На 25 януари тази година Българското националното радио ще отбележи своя 90-годишен юбилей. Празникът на Старата къща ще бъде съпроводен от различни..
Докато зимата сковава природата, скрити в убежищата си, защитени от студа и заплахите навън, костенурките спят зимния си сън. Но какво се случва с тях..
Историческо и празнично е настроението в Старата къща в края на месец януари. На 25 януари БНР официално ще отбележи своя 90-годишен юбилей с връчването на..