Животът е любов, семейството е най-голямата ценност, творчеството - всепоглъщащо - с такива мисли излязох от столичната галерия „Сезони“ след официалното откриване на петата по ред изложба на скулптора Георги Любомиров Георгиев (до 28.11). След участия в престижни форуми в Дания и Китай, младият творец представя най-въздействащите си творби в София.
А кога един творец дръзва да прави обобщения? Когато има случки за обобщаване. Скоро станах баща за втори път и това е една от най-важните случки в живота ми. Когато човек дойде в галерията, ще види какво ме вълнува, казва Георги.
„Семейство“, вглъбено в новопоявилия се живот, „Целувката“, „Паоло и Франческа“, „Лодката“ са някои от пластиките, които акцентират върху романтичната страна на битието ни.
Има и други – философски теми от живота, като „Изкушението“, „Към…“,„Разпятие“, или съвсем конкретни, като проекта за паметник „Спасяването на българските евреи“. Творбите са изработени от черно желязо, но същевременно са ефирни и нежни. Георги е постигнал форма с пластична структура, изящна рисунка и своя аскетична естетика–така един от най-големите в съвременното българско изкуство– акад. Светлин Русев, определи творбите на 43-годишния скулптор. Доколко важна е оценката на „големите кучета“, както често Георги определя своите учители:
Голямо самочувствие ми дава, защото акад. Светлин Русев и проф. Емил Попов са едни от най-важните хора за мен като авторитет. В днешно време на творец да кажат, че е достигнал до някаква своя пластична индивидуалност, е много трудно и много важно. За мен всичко започна от най-ранна възраст – на 7-8 години. В началото е трудно да се започне със скулптурата, почти невъзможно. Затова– рисуване, после живопис. Завърших средното си образование с дърворезба. И в един момент като прочетеш книгата за Микеланджело, везните се накланят към скулптурата – поне при мен така стана.“
Георги е от творците, които знаят, че светът не започва от тях и не спира да се учи. Може така увлекателно да говори за гениите в скулптурата, че дори и най-големият лаик в пластичното изкуство да се почувства изкушен да научи още. Талантът изисква да си готов да жертваш много, за да се занимаваш с изкуство. Всеки, който има желание, може да се научи да рисува доста добре, да прави скулптури. Трудно се оценява кой е по-добър. Но хората, които не носят в себе си талант, просто се отказват, защото е много трудно да се живее от това!, казва Георги Георгиев. Обяснява, че в България има множество възможности за изява, но за един млад скулптор връзката с истинските ценители и колекционери е трудна. В XXI век, в България, това до голяма степен е въпрос на късмет. А как се стига до собствената техника и стил?
Като какъв човек иска хората да го познаят, след като разгледат „Животът в скулптура“? Пак ще цитирам акад. Светлин Русев, който ми помогна да подредим творбите в галерията. Той е най-големият авторитет в тази посока и е бил куратор на много изложби по целия свят. Наредихме нещата, седна, погледа-погледа и каза: „Така като гледам, това момче е много влюбено“. Беше много хубаво, защото това е истина. И щом успява да се усети чрез формата, щом съм успял с едно черно желязо да покажа, че има любов – това е прекрасно!“, сподели скулпторът Георги Георгиев.
Снимки: Елена Каркаланова
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..
"Концерт с авторска музика е чудесен начин човек да отбележи рождения си ден" – казва с усмивка един от най-именитите и креативни джаз музиканти на българската сцена, перкусионистът Христо Йоцов. Казана дума хвърлен камък! За трета поредна година..
Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар..