Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сърцето ми принадлежи на фолклора, казва 12-годишната Стоянка от Кърджали

БНР Новини
Стоянка Ненкова с учителката си по фолклор Гинка Матева и майсторът на гъдулката Веселин Дойчев
Снимка: Шевкие Чакър

Пресъздаването на българските традиции се свързва неотменно със звуците на българската народна песен. А когато става дума за българския фолклор, няма как да не споменем децата, които се включват активно с изпълненията си в празничните дни. Едно от тях е 12 годишната Стоянка Ненкова от Кърджали, чиято песен често оглася най-младата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали. Стоянка беше част от фолклорната група, която участва в откриването му на 9 май 2016 г., а след това беше гост на изнесеното предаване на Радио България в студиото на Радио Кърджали по повод празника на града – 21 октомври.

Стоянка ни плени с родопската си носия, обшита с българска шевица. Със своята младост, чистота и очарование тя много напомня стилизираните портрети с девойките на Владимир Димитров-Майстора. Ето какво разказа развълнувано тя:



Уча в училище „Васил Левски“ в град Кърджали. Пея в читалище „Родопски фар 1938“. Учителката ми по фолклор Гинка Матева започна да работи с мен, когато бях в трети клас.

Стоянка сподели, че когато в семейството има годишнини и празници, родителите й обичат да я слушат как пее, поощряват я и се гордеят с нея. Но, разбира се, най-големите й почитатели са дядо й и баба й, които живеят далеч, във Велико Търново, но обичат да я слушат при всяка нейна проява по радиото и телевизията. Освен да пее народни песни, тя обича и да танцува. Доскоро играла хора във фолклорната група към читалището. Що се отнася до фестивалите, Стоянка досега е участвала в Националния фолклорен конкурс „Орфеево изворче“.



Госпожа Матева ме учи да пея, тя избира песните според гласа ми и аз ги изпълнявам. Освен фолклор харесвам и съвременната музика. Но, разбира се, сърцето ми принадлежи на фолклора.

На въпроса трябва ли в часовете по музика в училище да се отделя повече време на българския фолклор, отговорът на Стоянка беше категорично „да“ и допълни:



Това са песни на нашата Родина – те трябва да се учат и да се знаят. Моите съученици се гордеят с мен. Радват ми се. А повечето от тях също изпълняват български народни песни и участват във фолклорни състави.

След пожеланието ни – един ден с българската народна песен Стоянка да покори наши и световни сцени, продължаваме разговора  с учителката й по фолклор Гинка Матева:



Аз в същото време съм и учител по музика в едно от училищата в Кърджали. Наистина има нужда от учители, които да разпространяват българския фолклор, защото децата не са много наясно с него, както и с фолклорните области. Но смятам, че моите ученици знаят колко фолклорни области има в България, кои са по-известните инструменти, каква е метроритмиката на определените области. Най-малкото това трябва да се знае. Да, има нужда от застъпване на българския музикален фолклор в училище, защото има деца, които желаят и искат го да го изпълняват.

Макар да е родена в сърцето на Източните Родопи, Стоянка не изпълнява родопски песни. Според учителката й, нейният глас е подходящ за песни от други фолклорни области. Но и за страничния наблюдател е ясно, че учителката Гинка Матева – с благата си усмивка и майсторът на гъдулката Веселин Дойчев – с търпението си, са успели да вдъхнат любовта към българския фолклор на Стоянка и на още много деца от Кърджали.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50