С тържествена церемония в София днес официално стартира първото българско председателство на Съвета на ЕС. Десет години след приемането си в ЕС, България поема отговорността да координира дейността на основните органи и институции на международната организация без аналог, на която 28 държави от Стария континент са поверили широки правомощия в политиката, сигурността, икономиката.

За началото на председателството в София идва политическият елит на Европа – председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, всички еврокомисари. Още на другия ден след откриването председателството ще влезе в работна фаза с разговори между членовете на ЕК и българските министри по основните приоритети за идните месеци. Освен многобройни, темите на дневния ред са сложни – Брекзит, бюджетът на ЕС за новия програмен период, промените в миграционната политика, европейската интеграция на Западните Балкани… Отговорностите на председателството са допълнително натоварени от високи очаквания – за напредък в критичната фаза на преговорите за Брекзит; за приемливо разпределение на бюджетните тежести на излизането на Великобритания от ЕС; за съхраняване на интересите в кохезионната политика, за напредък в европейската интеграция на съседните на България държави Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора; за нормализиране на диалога между ЕС и Турция, и т. н.

В хода на предварителното представяне на приоритетите си, България получи от европейските партньори уверения за солидарност. В жест на симпатия вчера посланикът на Великобритания в София Ема Хопкинс коментира, че българите са много прагматични хора, особено когато става дума за Европа. Общуват с лекота и… стигат лесно до разговор, от който да излязат решения.

С пълно разбиране за отговорностите, които председателството отрежда, българските власти са максимално мобилизирани за справяне със задачите. Те имат подкрепа не само от управляващите политически сили, но и от опозицията. Дори най-яростният опонент на управлението – БСП, декларира, че ще съдейства за успеха на председателството, защото то е надпартийна и национална тема. Подкрепа за председателството има и сред обществото като цяло. В 93 общини на страната ще се проведат разнообразни събития, посветени на него. Днес в Народния театър „Иван Вазов” в София ще се състои гала спектакъл, на който Детският хор на БНР ще изпълни химна на ЕС – Девета симфония на Лудвиг ван Бетховен, а после европейският елит ще бъде приветстван с изпълнения на престижните ансамбли „Йоан Кукузел-Ангелогласният”, „Чинари” и „Българе”.

Но стартът на председателството е белязан и от протести, които, макар не насочени срещу него, оставят негативен отпечатък. Само в един ден пред парламента ще има митинг в защита на ратифицирането на Истанбулската конвенция, организиран от сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, „Софийски социален форум“ ще пледира за правата на пенсионерите; на столични кръстовища, през които ще минават гостите от Европа, полицейските синдикати ще искат увеличение на заплатите; очакват се шествия на граждани „за“ и граждани „против“ изграждането на спортни съоръжения в Националния парк „Пирин“. Ще демонстрират и представители на инициативата за „Суверенитет на България и държавите по света“, на чиито последни прояви се развява руското знаме. Полицията е притеснена, че тези прояви ще затруднят трафика в София повече, отколкото неизбежните мерки за сигурност. Ако съдим по медийните реакции, отношението към протестните прояви е по-скоро негативно. „Монитор“ информира за допълнителните мерки за сигурност под заглавие „Посрещаме европредседателството с 9 протеста“. „Стандарт“отбелязва, че явно част от българите приемат започващото европредседателство като шанс арменският поп да им дойде на крак и да му се оплачат. В днешния си брой „24 часа“ поставя темата под заглавие „Протест на всяка крачка за откриването в София“.

На старта си българското председателство е изправено едновременно пред високи очаквания и протести. По-важни ще са обаче реакциите след шест месеца, когато ще са известни резултатите от него.