Преди дни в дома на културата „Хуго фон Хофманстал“ във Виена се състоя интересен научен форум на тема „Процеси на общуване между Запад и Изток в европейската музикална култура в началото на XX. век“. Той беше организиран от културния отдел на Трети район на Виена, на чиято територия се намират много емблематични институции. Наред с дома „Хофманстал“, сред тях са центърът за изследване на съвременната музика „Арнолд Шьонберг“, Академията за изобразителни изкуства и музика, една от най-представителните виенски концертни зали „Концертхаус“, както и сградата „Хундертвасерхаус“, чрез която се отстоява идеята за модерна архитектура в хармония с природната среда. Към тях трябва да се добави и домът „Витгенщайн“, носещ името на големия австрийски философ, който сега е седалище на Българския културен център и средище на многобройни културни изяви. Този район на австрийската столица е свързан също с имената на личности като Глук, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Брукнер, Малер, Йозеф Маркс, Антон Веберн, Рихард Щраус и още редица велики композитори, живели и творили там.
Научен ръководител, координатор и водещ този форум беше д-р Албена Найденова – музиковед и певица, която от десетилетия живее във Виена. В рамките на форума бяха представени девет доклада на автори от Литва, Русия, Австрия, Украйна, Германия и България. Те разгърнаха малко известни или непознати страници от историята на т. нар. млади музикални култури, които от края на XIX. век започват да заявяват собствено присъствие в пространствата на европейската музика. Българското участие включваше различни аспекти на темата чрез докладите на Божидар Добрев, д-р Албена Найденова, д-р Ангелина Петрова, проф. д-р Анда Палиева.
Срещата в „Хофманстал“ протече в атмосферата на изложба, посветена на сопраното Ана Томова-Синтова. Чрез повече от 250 фотоса експозицията отразява богатия творчески път и репертоар на именитата певица – нейните участия в различни постановки на опери от Моцарт, Верди, Рихард Щраус, Пучини, Вагнер и др., гастроли на сцените на най-големите оперни театри в света и сътрудничеството ѝ с известни певци, диригенти и режисьори.
Събитието завърши с концерт от творби на Стравински, Димитър Ненов и австрийския композитор Дитер Кауфман. Участваха изпълнители от Австрия, Украйна, Русия и България. И отново трябва да се отбележи сърцатото участие на Албена Найденова (сега като солистка), на композитора Владимир Панчев (като пианист), както и на младата цигуларка Йоана Русева, която заедно с Ангелина Петрова представи I част от Соната за цигулка и пиано на Димитър Ненов.
В Деня на София ви каним да се разходите по нейните булеварди и да видите града така, както го е видял Михаил Белчев преди точно половин век – през 1975 г. Михаил Белчев пише музиката по стихове на Миряна Башева. По онова време група творци..
На днешната дата отбелязваме 80 г. от рождението на един от най-характерните, разпознаваеми и любими народни певци от Родопите – Младен Койнаров. Роден на 15 септември 1945 г. в с. Оряховец, Смолянска област, той започва професионалния си път още..
" Яд ме е, че сънародниците на всички континенти се просълзяват, когато изпълнявам "Моя страна". Те говорят и пеят за родината, плачейки. А управниците ни не милеят за нея…" – казва приживе Емил Димитров, композитор и изпълнител на един от..
В Деня на София ви каним да се разходите по нейните булеварди и да видите града така, както го е видял Михаил Белчев преди точно половин век – през 1975..