С изложба „Пред прага на Света гора“ започнаха честванията, свързани със 130 години от основаването на СУ„Св. Климент Охридски“. Автор е гръцкият фотограф Димитрис Лузикиотис, който е уловил в обектива си детайли от материалното пространство, лишено от човешко присъствие, в което обект на внимание са само отворени или затворени врати и прозорци.
Както очите са огледало на душата, така прозорците и вратите отразяват душата на сградите. В Света гора, зад праговете и первазите, животът тече далеч от човешката суета, но въпреки това там също има украси и изкуство.
Атонските монаси правят вратите и прозорците големи, нарисувани, със сложна орнаментика и дърворезби, обясни фотографът. Това изглежда като едно насърчение да култивираме душата си, за да станем по-добри хора, по-добри граждани и да се разбираме помежду си.
Димитрис Лузикиотис е роден на Халкидики, в село Стратоники, което гледа към Света гора. На 12 години спечелва фотоапарат от едно списание и започва да снима. След това изучава фотография и се реализира в сферата на графичния дизайн и рекламата. Но най-любима остава за него некомерсиалната художествена фотография. Сред любимите му теми са нестинарството, варенето на ракия в семейни дестилерии и други уникални преживявания, които го вдъхновяват да пише истории със снимки.
Инициатор на проекта „Пред прага на Света гора“ е проф. Аксиния Джурова, бивш директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ. Като историк на изкуството, проф. Джурова е пленена от множеството архитектурни стилове, които са въодушевили атонските строители. Посетителят на Света гора вижда необарок, неоренесанс, неокласика, поствизантийски стил, но между майсторите съществува определена приемственост. Снимките, показани в изложбата в Софийския университет, са основно от т. нар. столица на Атон - Карея. В този административен център, като в един малък парламент, заседават два пъти седмично, както са го правили векове наред, представители на 20-те манастира, които действат на Атон. Любопитен факт е, че доста жени проявяват интерес към фотоизложбата, за да надникнат в забранения за тях свят на Зографския, на Хилендарсия манастир и на Великата Лавра "Св. Атанасий Атонски".
Появата на фотографията в Света гора се свързва с поклонническата мисия на руския историк Пьотр Севастианов през шестото десетилетие на XIX век, по време на която са направени и първите снимки, изтъкна археологът Николаос Мердзимекис от Министерството на културата на Гърция. Оттогава се създават фотографски лаборатории към манастирите и строго подредения светогорски пейзаж става достояние за хората, които поради някаква причина не могат да стигнат до тайнствения живот на уединените. Фотографиите на Димитрис Лузикиотис са направени с внимание и съсредоточеност, обективът му фокусира детайлите и увековечава усърдието на каменоделеца, мерака на резбаря и изтънчеността на ковача. Някои от сградите на снимките вече не съществуват, но благодарение на фотографи като Димитрис Лузикиотис те няма да бъдат забравени.
Фотосите „Пред прага на Света гора“ могат да бъдат разгледани до 23 февруари.
Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и медии? Една образована и културна нация е много по-трудно манипулируема и по-устойчива на..
През последните години сътрудничеството между българското и албанското кино се засилва. Албанските продукции все повече намират място на български фестивали и обратното. Това показва нарастващото артистично взаимодействие между двете страни, което носи..
"Ако България ми беше разказана" – под това заглавие в Париж започва новата инициатива на Българския културен институт във френската столица в партньорство със Синематеката за документално кино към Обществената библиотека (Bpi) на Центъра "Жорж..
Каква би била мотивацията във време на политически кризи, войни, мигрантски натиск и неясно бъдеще, да мечтаеш за единен Европейски университет за кино и..