Тя е сред най-известните съвременни учени в областта на етнологията, традиционната обредност, музикалната антропология. Работи в Етнографския институт с музей към БАН. Автор е на статии, монографии, сценарии на телевизионни филми, посветени на фолклора. Изследва музикалните традиции на малцинствата у нас, а също и на българите извън страната. Преди десетина години, по време на специализация в Института за музикално-фолклорни изследвания към Университета за музика и изпълнителско изкуство-Виена, Австрия, тя работи по проект на тема „Българите във Виена – музикален фолклор и национална идентичност“. Повече от десетилетие посвещава на българските общности в Албания. В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ представя историята, религията, музикалната идентичност на нашите сънародници там. Научните трудове на Веселка Тончева се оказаха фактор за официалното признаване на българските малцинства от страна на Република Албания. През последните години, с помощта чешки институции, тя издава двуезични книги, посветени на българския фолклор.
Едно много интересно издание, на което аз съм автор, се появи миналата година – разказва доц. Тончева. – „Български музикално-фолклорни диалекти бе създадено по инициатива на чешкото сдружение „Заедно“, обединяващо българите, които живеят в Чехия. Главният двигател е Севда – млада българка, художничка, омъжена за чех, която иска нейните деца да научат повече за нашия фолклор. Това не е първата ни инициатива. Преди две години, пак по идея на Севда, направихме тематичен двуезичен брой на тамошното детско списание „Камаради“. Представихме български народни хумористични песни с текстове и ноти. Аз написах обясненията към тях. Последва изданието „Български традиционни празници“. Идеята на Севда беше родителите-българи да отварят тази книжка месец след месец и да четат заедно с децата си.
Доц. Тончева сподели още, че последното издание „Български музикално-фолклорни диалекти“ е написано на достъпен език, за да могат чешките деца, а и възрастните, да опознаят богатството на българския фолклор. Представя различните региони в България едновременно на български и на чешки език.
Съдържа 24 народни песни с литературен и нотен текст, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Тъкала Донка престилки“, „Девойко, мари хубава“ и др.
Идеята е децата от смесените бракове да знаят повече за своя произход, особено днес, когато живеят в глобална, мултиезична среда. Изданията са с красиви илюстрации, направени от Севда, а текстовете обобщават трудовете на редица наши учени. В книжката за фолклорните области е посочена богата библиография – безценна информация за всеки, който би проявил изследователски интерес.
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..
Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам. Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на..
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..