За Лиляна Галевска народната песен е вдъхновение и професия, изпълва живота ѝ с успехи, популярност, вълнуващи събития. Песенният ѝ път тръгва от родния Трънски край, преминава през Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и звукозаписните студия в Националното радио, а през последните десетилетия Лиляна Галевска е част от квартет „Славей“. Прекосила е четири континента, за да изживее възторга на публиката от фолклорното ни изкуство. Родните трънски песни са разковничето за триумфа на Лиляна Галевска по световните и националните сцени.

Гордея се с нея. Тя е от онова поколение народни изпълнители, открило пътя, по който ние сега вървим. Била е последното дете на баба ми Мария и дядо Стоян и е дала толкова много за народната песен. Нейният баща е пеел много хубаво и е свирил на тамбуричка. Той предава песните на моята майка, тя ги предаде на мен, а аз – на моята дъщеря Екатерина. Майка ми ми даде артистичност, глас. Аз записах всички нейни песни, оказа се, че те наистина са много стари, предавани от поколенията. Немалко млади изпълнители също запяха моите песни. „Бог ме награди да пея по целия свят“ – казваше майка ми, а понякога се шегуваше: „Изпой му я на трънски, та вси да те разберу“.

През 1967 г. пътувахме с известни изпълнители като Цвятко Благоев (кавал), Иван Шибилев (акордеон) на турнета из страната – продължава разказа си Лиляна Галевска. – Преди това четири години бях в ансамбъл „Изворче“, към тогавашния Дворец на пионерите, с ръководител Михаил Букурещлиев. Там се научих да си закичвам китката на главата, да си обличам костюма, да пея на сцена, всичко... След това постъпих в ансамбъл „Филип Кутев“ – на 5 март, 1968 г., а година по-късно станах солистка. Правихме по 80 концерта на година.

След като напуснах ансамбъла, голямата ни народна певица Надка Караджова ме покани в новосъздадения квартет „Славей“. В момента аз съм доайен на състава, заедно със Светла Караджова, дъщерята на Надка. Квартетът е отворен за млади певици и се нарича „Славеите на Надка Караджова“.