Бъдещето на Европейския съюз бе тема на дискусия в Националния дворец на културата. Това е първата подобна среща в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС, на която бяха обсъдени перспективите и предизвикателствата, които стоят пред нашето европейско семейство. Вицепрезидентът Илияна Йотова, евродепутатът Андрей Ковачев и бившите му колеги Елмар Брок, Ивайло Калфин и Евгени Кирилов изложиха своите виждания по темата „Всички пътища водят към Европа? Перспективи за федерален съюз“. Според Йотова:
България ще изпълни своите ангажименти като председател на Съвета на Европейския съюз, но за нас e важно всички решения, които бъдат взети през тези шест месеца, да станат част от големия проект за бъдещото развитие на Европа. Всичко това обаче има смисъл, само ако имаме ясна визия накъде отиваме. Нужен ни е разговор за липсата на кураж при вземането на важни политически решения, трябва да споменем и как затворихме европейските институции, отдалечихме ги от хората и те стават все по-неразбираеми за тях.
Вицепрезидентът подчерта, че включването на Западните Балкани към нашите приоритети като председател на Съвета на ЕС е много важен и смел политически ход, а очакваната през март във Варна среща между европейските лидери и турския президент Реджеп Ердоган няма да е поредната протоколна визита на световен лидер у нас. Това ще е един от най-сложните политически разговори, които българският премиер ще води до края на нашето председателство.
Всички участници в дискусията бяха единодушни относно членството на България и Румъния в Шенген. Според тях, то се забавя заради популистки и политически причини, изтъквани от Холандия, която се стреми да осигури собствената си сигурност. Евродепутатът Андрей Ковачев заяви, че всички държави-членки трябва да работят за един по-силен и единен ЕС със споделен суверенитет. Той отбеляза, че има съпротива и срещу възможността ЕС да има силна външна политика. Това личи от изказванията на някои лидери на страни-членки, несъгласни с политиката, която води върховният представител на ЕС за външна политика и политиката на сигурност Федерика Могерини. Бившият евродепутат Евгени Кирилов напомни, че ЕС е създаден, за да върне мира на континента. Затова е важно да продължаваме да работим за неговата ефективност, макар заради множеството кризи, той да е загубил част от своята привлекателност.
В своето изказване зам.- министърът на външните работи Георг Георгиев обърна внимание колко важни са правилните послания, които политиците отправят към гражданите на Съюза. Те са най-добрият начин да се справим с нарастващото недоверие към общоевропейските политики и евроскептицизма.
Българската държава никога не е подкрепяла и е изразявала опасения за всякакви сепаративни действия, които биха могли да нарушат целостта на Съюза. Но, когато имаме такъв тип явления, ние трябва да знаем какво е довело до тях. Какво е подтикнало политици, родени и израснали в ЕС, да имат съмнения дали той трябва да остане цял или не. България и българското правителство показват, че не само работят в подкрепа на силен съюз, но са постигнати реални резултати в тази посока. От присъединяването си през 2007 година до днес, със своята последователна политика, винаги сме били дисциплинирани. Доказахме го, преодолявайки най-тежката финансова и икономическа криза и с това, че превърнахме външната граница на съюза в най-сигурната.
Георгиев допълни, че институциите, които биват излъчени да представляват държавите-членки, имат голямата отговорност за това посланията им да достигат до всеки един гражданин по правилния начин. Ако това не се случи, между гражданите и институциите се образува пропаст, защото не всеки разбира смисъла на европейското обединение.
Неговата теза бе подкрепена и от председателя на Съюза на европейските федералисти Елмар Брок, който подчерта, че, за да продължи съществуването си, европейският проект се нуждае от подкрепата на гражданите.
Снимки: eu2018bg.bg
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
В сряда, 8 януари, над Западна и Централна България ще бъде предимно слънчево. Значителна облачност ще се задържи в крайните югоизточни райони, но с напредването на деня ще намалее. Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4° – по-високи..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..