Има най-различни начини за пътуване в историческото време. Ако изберем сериозния подход на учените, ще се заровим в строги хроники със сухи описания и дати, ала ще ни се изплъзнат ароматът на времето и емоциите на хората. Изложбата „Поздрави от... Италия и България” обаче сякаш с цветен балон прелита над събития, традиции и вкусове от цяло едно столетие – надничайки в интимните послания на пощенските картички, залепените върху тях марки и ликовете на монетите, тя ни разказва за преживяното в двете страни през миналия век.
Експозицията, разположена в изтънчените зали на някогашния Княжески дворец и в сътрудничество между Италианския културен институт и Националния етнографски музей, представя сходното и различното в историята на двата народа през 20-и век, а също – как политическите събития повлияват личните истории.
В сравнително близък период двете страни се освобождават и обединяват, а българи се бият в гарибалдийските отряди – разказва д-р Иглика Мишкова, куратор на изложбата. – Освен това България и Италия участват в световните войни и 1946 г. става вододелна за тях. Тогава и двете биват обявени за републики, но тръгват по различен път – докато едната попада зад Желязната завеса, в другата започва бурно индустриално развитие с високо потребление и множество образователни реформи. В края на 20-и век пък в Италия влиза в обращение еврото, докато в България през 1989 г. пада комунистическият режим и през 2007 г. страната става член на ЕС.
И тъй като късчета от лични светове подреждат голямата картина, как би изглеждала тя в общата съдба на един българин и на един италианец от началото на миналия век?
Ако си представим, че разказваме историята на един българин на посещение в София, той вижда много нови сгради и превозни средства, наблюдава промените в главните улици и в градската среда, свързани с развитието на държавността – продължава разказа си д-р Иглика Мишкова. – Той разглежда също така музеите, градините на Княжеския дворец и всичко това намира място върху картичките, от чиито фотографии можем да проследим по какъв начин се е развивал градът. Огледалната италианска история пък разкрива как хората все повече се интересуват от посещаването на курорти и как културните събития заемат важно място в техния живот. Затова и в емблематично изображение се превръща постановка на театъра Ла Скала в Милано. С тази картичка един от зрителите й с елегантен почерк пожелава на своите близки да се докоснат, макар и отдалече, до високото изкуство. Подобна е ситуацията и у нас – след Съединението на България и нейната индустриализация хората стават по-образовани и започват да се вълнуват от същите неща като в Италия.
Най-старата българска картичка в изложбата датира от 1898 г. и пресъздава варенето на гюлово масло, докато италианската е с пощенско клеймо от 1881 г. и с лика на Колизеума. През годините съдържанието и почерците върху картичките се променят, но едно остава неизменно и до днес – всяка от тях завършва с “Поздрави и целувки...”, било на италиански, било на български език.
Най-много ми допадат картичките с изображения на вече несъществуващи места или пък на променени – например паметниците, улиците – казва посланикът на Италия у нас Стефано Балди. – Виждайки как те са изглеждали в миналото, човек може по-добре да разбере какви събития са се случили на даденото населено място. И това важи за всички градове – когато гледам пощенските картички със стара София и ги сравнявам с това, което виждам днес в същия този град, разбирам какво развитие е претърпял даден отрасъл или конкретно място, включително и моето посолство.
Днес пощенските картички отстъпват на селфитата в социалните мрежи, марките все още продължават да пренасят своята частица от историята, когато се случва да комуникираме „на хартия”, а монетите отдавна не разкриват кой управник е на власт. След сто години ще разказваме какво сме преживели с достоверни образи – ще има ли обаче какво да ни прошепне за някой трепет на човешката душа, който сега намираме в кривване на буква или пък в разтворено мастило от сълза?
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..