За всеки от нас е важно качеството на продуктите, които консумира. Животът на бързи обороти, който водим обаче, не ни позволява да отделяме достатъчно време за себе си и невинаги следим какво купуваме и слагаме на трапезата. Често се случва да пропуснем закуската или обяда, а вечерта да си приготвим някой полуфабрикат, пълен с консерванти, оцветители и други вредни за нас съставки. Той залъгва глада за известно време, но скоро отново се озоваваме пред хладилника, търсейки нещо за хапване. Това, както и липсата на достатъчно движение и желание за спорт, са две от причините 25 на сто от децата в Европа да са с наднормено тегло, сочи доклад на Световната здравна организация от миналата година.
Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис, който бе у нас по покана на Представителството на Европейската комисия в България, коментира, че въпреки тази статистика, не се работи достатъчно за намаляването на захарта, поглъщана от учениците в училище. Според него, една от възможностите за това би могла да бъде замяната й с мед. Той обърна внимание и на други два наболели проблема, не само у нас, но и в целия ЕС – качеството на храните в магазинната мрежа, както и факта, че за превенция и профилактика се отделят едва по 3 процента от бюджетите за здравеопазване на страните – членки на ЕС. Този процент трябва да бъде увеличен за доброто на европейските граждани, но за целта е необходимо политическо решение. Що се отнася до качеството на храните, еврокомисарят изтъкна, че се работи постоянно за неговото подобряване. По време на дискусията стана дума и за социалното неравенство, което пречи на потребителите да избират стоките, които пазаруват, не спрямо цената, а според качеството. В дискусията „Вкусно или здравословно? Качеството на храните в ЕС“, която е част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС, участва и председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева. Акцентът в нейното изказване бе за нуждата от промени в европейските регулации, засягащи защитата на потребителите.
Двоен стандарт съществува и това беше ясно доказано от изследванията в няколко страни – членки на ЕС, включително и България, по отношение на продуктите, които се продават под обща марка на тези пазари. Системата функционира така, че да бъде удовлетворен потребителският интерес. В този смисъл, според това как живее потребителят и с какви доходи разполага, трябва да може да избира продуктите, с които се храни. Затова каквато и да е храната, продавана под една и съща марка в различните държави, трябва да бъде с едно и също съдържание и качество. За да се случи това, са необходими промени в сега съществуващата европейска регулация по темата. Така големите компании, включително и транснационалните, ще бъдат принудени да предложат няколко разновидности на даден продукт. Такава с по-висока цена и нейна алтернатива с по-ниска, под друго наименование, за да не бъде заблуден потребителят.
По думите на Десислава Танева, контролът върху качеството на храните в ЕС е достатъчно стриктен и дава гаранция за безопасността на продуктите. Своите притеснения за работата си в сферата на земеделието изложиха представители на Съюза на градинарите и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Според председателя на Съюза на градинарите Мариана Милтенова, България задоволява потребностите си от плодове и зеленчуци основно чрез внос. Това е така заради множеството предприемачи, обявили фалит поради недостиг на субсидии. Десислава Танева заяви, че през 2017 г. се наблюдава ръст в производството на плодове и зеленчуци и се създават трайни насаждения. Данните, изнесени от председателя на Федерацията на хлебопроизводителите Мариана Кукушева, пък сочат, че 8 от 10 произведени хляба са без ясно качество и състав. Причината е, че регистрацията на фурните в Агенцията по храните не е задължителна и собствениците им избират да ги легализират като търговски дружества. Затова от 1000 действащи фурни у нас, само 200 са регистрирани като производители.
Снимки: БГНЕС
Във вторник , 7 януари, в сутрешните часове по поречието на Дунав, в котловините и Горнотракийската низина ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Преди обяд ще е предимно слънчево. След обяд облачността ще нараства и до вечерта ще стане..
На 6 януари Българската православна църква отбелязва Богоявление. Според Библията, на този ден Йоан Кръстител покръстил Исус Христос в река Йордан. По традиция в храмовете се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това..
Платформата за грамотност и правопис "Как се пише" за четвърта поредна година търси думата, която да опише максимално изминалите 365 дни на 2024 г. "Всеки може да даде своите предложения, дори те да се повтарят - напишете ги", призовава Доли..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..