България, Гърция и Италия са европейските страни с най-много археологически паметници и хилядолетна история. Но за разлика от двете южни държави, България все още не успява да се рекламира достатъчно добре като културно-историческа дестинация. Много и различни са методите, по които една страна може да се превърне в предпочитано място за туристи от цял свят и ако за повечето от тях са нужни огромни бюджети, то има и такива, които се случват с по-малко финансиране и често са дори по-ефективни. Археологът проф. Николай Овчаров e автор на инициативата „Мисия България“. Идеята за серията пътуващи исторически беседи се ражда през октомври миналата година, по време на разговор между него и министъра на външните работи Екатерина Захариева.
Целта им е докато тече председателството в България, да представим страната ни и извън нейните предели, да говорим за нашето богато културно наследство и история. Решихме да се спрем на по-ранните периоди от миналото, тъй като новата история много се политизира. Затова приключваме, достигайки до края на XIV век, когато балканските народи не успяват да се обединят и да дадат отпор на османския завоевател.
Участник в родолюбивото дело е и историкът от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов. По думите на Овчаров, истинското начало на проекта, трябвало да бъде поставянето на паметника на кирилицата на Антарктида, но лошите метеорологични условия там го забавили. Той допълни, че има надежда по случай 24 май да бъде открит и още един подобен паметник в руския град Новосибирск. Така броят им ще достигне три, след като през 2015 година бе открит такъв в монголската столица Улан Батор.
Темите на отделните лекции, които ще изнесат двамата професори, ще бъдат съобразени с аудиторията, на която трябва да бъдат поднесени. Първата от тях ще се проведе още на 16 март в университета в молдовския град Тараклия. До края на юни учените ще посетят още 9 държави – Армения, Белгия, Гърция, Кипър, Китай, Русия, Словакия, Словения и Унгария. При гостуването си в Русия двамата учени ще опитат да сложат край на спекулациите, свързани с кирилицата и с това кой е нейният създател. Проф. Овчаров и проф. Павлов имат покана от Университета в Пекин, където ще заминат в края на април. Подобен жест със сигурност ще бъде високо оценен, а и ще помогне много за привличането на по- голям туристически поток от Поднебесната империя към България. Всички тези срещи биха били немислими без подкрепата на българските дипломати в тези страни. Презентациите, които ще съпътстват думите на двамата историци, ще показват запазени и до днес паметници от праисторията до края на Второто българско царство. Сред тях са солниците край Провадия, тракийското светилище Перперикон и Храмът на Орфей край село Татул, следвани от артефакти от римско време, съхранени в Ларгото на София, базиликата „Света София“ и ротондата „Свети Георги“, създаването на българската държава, старите столици Плиска и Преслав и пр.
Снимки: БГНЕС
На 5 февруари Православната църква чества света мъченица Агатия (Добра) и мъченик Еладий. При римския император Деций Траян (249–251) имало жестоко гонение против християните. По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на..
На 4 февруари Православната църква чества преподобни Исидор Пелусиотски – един от Отците учители на Църквата, теолог, автор на богословски съчинения. Роден около 360 г. в знатно семейство в Александрия, Египет. Получава отлично образование..
На 4 февруари с ритуал по полагане на цветя в Благоевград ще бъдат отбелязани 153 години от рождението на българския революционер Гоце Делчев. Церемонията в знак на почит към войводата ще се състои от 11:00 часа пред паметника на водача и идеолог на..
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок,..
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по..