Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Въпреки известно подобрение през 2017 г., финансовото състояние на общините остава тревожно

БНР Новини
Снимка: архив

Министерството на финансите публикува тази седмица данни за финансовото състояние на общините в България през 2017 г., които показват известно подобряване. Средното за страната равнище на общинските дългове разбирано като процент от приходите и субсидиите, е намаляло от 49,16 процента през 2016 г. на 48,08 на сто към края на 2017-а. Намалели са също, от 7,25 на 5,58 на сто, и просрочените задължения. През 2018 г. от списъка за финансово оздравяване са отпадали 21 общини, но са се добавили две нови, а трайно в този списък от 2016 г. насам присъстват други девет.

Подобрение констатира и състоялото се преди по-малко от месец в София Общо събрание на сдружението на общините, което е най-голямата неправителствена организация в страната. На събранието ръководството на сдружението призна, че през последната година е имало по добра макрорамката за финансиране на общините – осигурени са повече средства за образование, социални услуги, здравеопазване и др. Но беше обърнато внимание и на някои обезпокоителни факти. Поканен да присъства, президентът Румен Радев предупреди, че в България още не е постигнат европейският модел за децентрализация на общините, който движи прогреса в много държави.

По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), през 2016 г. приходите на местните власти като съотношение към БВП в България достигат едва 7на сто при средно за ЕС равнище от 15,6 процента. Подтиквани от финансовата си немощ заради отказа на централната власт да предприеме реални стъпки в посока финансова децентрализация, българските общини предприемат данъчни увеличения. През същата 2017 г., за която финансовото министерство отчита подобрения във финансовото състояние на общините, са наблюдавани 62 случая на повишаване на местни данъци, повечето от които смятани за ключови, и едва осем случая на намаляване. Според ИПИ най-простият и лесно приложим модел за истинска промяна във финансовата самостоятелност на местните власти е преотстъпването на част или на всички постъпления от данък общ доход в полза на общините на принципа “парите следват личната карта”. Но след проваления през 2015 г. опит подобно нещо да стане, към днешна дата темата за прехвърляне на подоходния данък към общините фактически е затворена и на практика управляващите предлагат финансовата децентрализация да се постигне чрез повишаване на данъчното бреме, вместо чрез разпределение на вече наложените данъци.

Като друга причина за общинските финансови неволи някои експерти сочат нуждата от осигуряване на съфинансиране на европейски проекти, което води до теглене на заеми и трупане на дългове. Фактически това съфинансиране е допълнително бреме за общините, което се наслагва към пословично ниската им събираемост на данъци.

Но макар в момента дебатът за реална децентрализация и прехвърляне на част от приходите от преките данъци обратно към общините да не е особено актуален, действията на местните власти показват, че липсата на децентрализация е реален проблем. Според Института за пазарна икономика, въпреки валидността на аргумента, че подобна промяна трябва да бъде направена едва след окрупняването на общините и ново териториално-административно деление, при наличие на политическа воля тази промяна е възможна още от 2018 г. Аналогично мнение изказа на общото събрание на Сдружението на общините и президентът Румен Радев, според когото истинско подобряване на състоянието на общините е възможно единствено с разработването на ефективна национална политика за регионално развитие.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18