Една изключителна картина с тайнствена съдба излезе от вековно забвение, за да предизвика смайване, възхита и да разпали въображението. Тя пресъздава един от най-често рисуваните библейски сюжети – прощалната вечеря на Христос със своите апостоли. Но не е поредният шедьовър, сътворен от ръката на западноевропейски майстор, а е дело на българския художник от чешки произход Иван Мърквичка.
Творбата вероятно е била елегантно украшение в нечий аристократичен салон, сетне захвърлено, кой знае заради какви превратности, сред влага, прах и мухъл. “Тайната вечеря” на Мърквичка се озовава преди 30 години в частната колекция на пловдивския галерист Димитър Инджов. Той купува картината в ужасно състояние и се налага да я реставрира няколко пъти, докато най-накрая тя придобие оригиналния си блясък. Колекционерът не разкрива подробности къде и при какви обстоятелства открива шедьовъра на Мърквичка, който в момента показва за първи път на изложба в столичната галерия на ул. “Шипка” 6. Там Съюзът на колекционерите представя в момента произведения на стари български майстори.
Макар да пресъздава “експлоатиран” в живописта сюжет, “Тайната вечеря” на Мърквичка като че ли повдига повече въпроси, отколкото просто да обрисува до болка познатата сцена, в която Христос изрича думите: “Един от вас ще Ме предаде”. И на първо място се откроява мистерията: кой стои до лявото рамо на Спасителя – най-женствено рисуваният в историята на изкуството апостол – Йоан, или пък блудницата Мария Магдалена?
Не мога да дам категоричен отговор, защото е процес на много сериозно изследване, но наистина има вероятност това да не е Йоан, а Мария Магдалена – отговаря Димитър Инджов. – Особено ако изхождаме от теориите на конспирациите и романите на Дан Браун, от писанията за Ордена на Сион, за тамплиерите, за това, че Христос е имал поколение от нея. А също и от факта, че старото познание и апокрифните книги започват да изчезват и историите да се прикриват. И на трапезата Христос й подава късче хляб (ако приемем, че действително е тя), докато върху лицата на апостолите са изписани емоции – някои са умислени и притеснени, други са в шок, трети пък задават въпроси – дали я храни, защо само нея, кой е седнал от лявата му страна – Йоан или Мария Магдалена.
Докато почти всички художници пресъздават “Тайната вечеря” хоризонтално, Мърквичка изгражда вертикална и пирамидална композиция, в която сгъстява фигурите. По този начин те не стоят статично, а изглеждат като динамични, живи образи, наситени с много психологичен израз заради постановката на главата и тялото и жестовете на ръцете.
В много от картините, изобразяващи Тайната вечеря, Христос е над тленното, над материалното и на масата има само дървена чаша, няколко празни чинии и хляб – разказва още колекционерът, като подчертава, че тук чашата напомня за Свещения Граал в други интерпретации – с много орнаменти и прилича на скъпа царска чаша. Одеждите на Христос също изглеждат царски, дори има украшения по тях – казва Димитър Инджов, като напомня, че Исус е бил наричан и ”юдейски цар”. Също като в шедьовъра на Леонардо, и тук никой няма ореол. Освен това, любопитство будят знаците, които се намират зад драперията и особено един от тях, попадащ точно зад Христос. И тук въпросът е дали самият той е с ореол или пък илюзията за това се получава заради знака на стената.
Обикновено Юда Искариотски е седнал някъде в края на масата или пък е изобразен в сянка, както е при Леонардо, и само той няма ореол – разкрива поредния новаторски елемент в картината Димитър Инджов. – При Мърквичка обаче той не е в края на масата, нито е в сянка, а се намира зад Йоан (Мария Магдалена) и целият е анфас. За първи път Юда е нарисуван толкова фронтално, почти колкото Христос – приведен, гузен, в ръцете си държи кесия, намек за трийсетте сребърника, заради които ще го предаде.
Не е ясно кога Мърквичка създава своята творба, защото годината върху картината не се разчита. Колекционерът обаче предполага, че тя е нарисувана в Чехия – още преди художникът да пристигне у нас през 1881 г. и да се превърне в един от основоположниците на новата (следосвобожденска) българска живопис. А едно от обясненията защо Мърквичка е предпочел да скрие шедьовъра си в сянката на нечий дом, звучи прозаично – той не е искал да си навлече гнева на църквата, влизайки в противоречие с някои от нейните канони.
Снимки: Диана Цанкова
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..