В София бе открита изложба „Паметта на софийската шевица“, посветена на 90-годишнината от основаването на Регионалния исторически музей в столицата. Временната експозиция представя богатото наследство от шевици, изработвани в селата около София, които впоследствие се разпространяват като модели в целия регион. За изложбата са подбрани образци от края на ХIХ и началото на ХХ век. Повече за софийските шевици и характерните за тях колорит и орнаментика разказва кураторът на изложбата Кателина Павлова:
Софийската шевица е част от българската шевица и като такава е част от културно-историческото ни наследство. Тя има ярко виненочервен цвят, нарича се „свилени́ца”. Това е шевица, която е изработвана в по-далечното минало от домашно произведена и оцветена коприна и оттам носи името си („свила“ – коприна), независимо че през ХIХ век и началото на ХХ везбарките са използвали предимно памучни и вълнени конци.Характерното за софийската шевица е това, че в нейния традиционен вариант тя е разполагана върху ръкавите на женските ризи от рамото до китката. Типични са и вписаните в ромбове и квадрати флорални и животински мотиви, разположени хоризонтално или диагонално върху ръкавите. Много интересно е използването на осемлистната розета, превръщането й в осемлъчна звезда или „елбети́ца”, което също е много характерен мотив за софийския регион.
До наши дни не са достигнали всички бодове, използвани някога от софийските везбарки. Някои са изгубени, други са трудни за разгадаване, тъй като предметите, на които са избродирани, са силно повредени от времето и не си личи откъде и как е минавал конецът.
Сега се използват двайсетина бода, от тях 5-6 са най-масови – разказва Антоанета Толтукова, която е една от везбарките, събиращи информация за традиционната софийска шевица и спецификите й в отделните региони, за да я изучат и запазят за поколенията. – Не кръстчето е основен бод в българската шевица, а „полегатият” бод. Кръстчето е привнесено вече след Освобождението и навлиза в България като модерен начин на бродерия.
За още нещо, модерно в софийската шевица през онези векове, научаваме от Ани Йовева – везбарка и дизайнерка:
Черните облекла са нови облекла в началото на ХХ век. Те се появяват, след като започват да функционират стопанските училища и в тях да се обучават девойки, които да ги изработват. Цветът е повлиян от западната мода, дрехите са изработени от материали, които са по-нови и вече не са ръчно тъкани. И вече в новите модерни облекла са вкарани елементи от народните носии.
И от модерното тогава към модерното днес. „Паметта на софийската шевица“ е изложба, която се занимава не само с традициите, но също така с иновации и дизайнерски експерименти в областта на везбарското приложно изкуство.
В днешно време много български млади дизайнери правят колекции от спортни и ежедневни дрехи, чиято украса е от везба, – казва Кателина Павлова. – Предпочитанията им са към цветовете или геометричните фигури на софийските шевици. Ромбът също е обичан и се използва в колекциите на тези дизайнери.
Пример са прекрасните модели на рокли, създадени от младата, талантлива и вече доказала се в модните среди, не само в България, дизайнерка Моряна Филипова. Те са украсени с ръчно избродирани мотиви, които бяха показани на изложбата. Могат да се видят и други съвременни приложения на софийската шевица – върху дрехи, покривки, чанти, гривни, ключодържатели.
Софийската шевица се е запазила през вековете и продължава да съществува и да се развива. Тя „помни”. Помни цветове, помни мотиви, помни местоположение, помни бод, помни своя автор. И ще остане за поколенията, благодарение на таланта на българските везбарки.
В ярка и запомняща се изложба "Въображението е моята кръвна система" художникът Емил Стойчев представя творбите си в Софийската градска художествена галерия, по случай своята 90-годишнина. Последните над 30 години той дели времето си между Париж и..
На 27 февруари Софийската опера вдигна завесата за поредната бляскава премиера от сезона – "Фалстаф" на Джузепе Верди с впечатляващ постановъчен екип: Григор Паликаров – диригент, Марко Гандини – режисьор, Итало Граси – сценограф, Анна Биаджоти –..
Камерният мъжки хор "Йоан Кукузел – Ангелогласният" ще изнесе концерт тази вечер в Париж в църквата Saint-Louis-en-l’Île, на който публиката ще се докосне до красотата на източноправославната литургична музика. Певците се завръщат във френската..
Един млад български творец решава по собствено желание да напусне този свят в средата на миналия век, за да съхрани нетленността в себе си, макар..