Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда на хората за живот след смъртта.
В цяла България в нощта на Възкресение православните храмове се изпълват с хора, които носят в ръка свещ, символ на вярата и надеждата, които ги водят в храма. ...И ето, в полунощ от църквата се понася песнопение. Усилва се, укрепва, вратите се отварят и кръстната процесия минава през храма – така описва нощта на Великден един от свещенослужителите. При обявяването на Възкресението свещеникът поздравява вярващите с Христовото възкресение и изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи и след това ги носят към домовете си. Последователността, свързана със запалването на свещите, е заимствана от ритуала, който се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. Там частица от огъня се взима от чакащите го църковни служители и чрез тях заминава до различни точки на света. Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. През това време миряните влизат в църквите и се молят смирено, за да получат благословия и спасение за душите си.
Празнична е църковната литургия в неделната сутрин на Възкресение. На този ден ликува целият християнски свят. Храмът е украсен, хората са сложили празничните си дрехи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим..." – започва великденската служба в църквата. Доц. Костадин Нушев – преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, казва, че истинската вяра обединява хората, а фалшивата и лицемерната е причина за различни спорове и разделения. И още:
На този празник всички символи, цялото духовно преживяване, богослужение и молитва са свързани с победата на живота над смъртта. С него празнуваме възраждането, възстановяването, въздигането на човека в едно негово достойнство и истинско пълноценно съществуване. Затова нашите предшественици по време на Възраждането са избрали този празник, за да ознаменуват именно това възраждане на българската нация и възстановяване на истинското достойнство на Българската православна църква, което е станало в нашия храм „Св. Стефан” в Цариград. В исторически, духовен и културен план виждаме колко е важно това основно християнско събитие и символиката, която то носи. Ние, българите, като християни сме унаследили една духовна традиция, свързана с вярата. Независимо доколко сме близо до църквата и доколко спазваме всички установени канони, хората усещат общото приповдигнато настроение, този светъл и тържествен момент на празника. Той оставя трайна следа в съзнанието на децата и се празнува с много радост в семейството. Така, неизменно, след всяко следващо поколение се предават традицията на вярата и участието в богослужението, духовното настроение, свързано с празника. Християнската вяра е вяра във възкръсналия Христос. Тя дава духовна сила на всеки отделен човек. Както казва апостол Павел, ако ние не вярваме, че Христос е възкръснал, то без тази вяра в победата на живота над смъртта нашата вяра е празна, тя е без съдържание. В днешно време сме малко отдалечени от духовния живот, от църквата, от това мистично преживяване. Но под една или друга форма ние сме свързани с него, защото то изцяло е променило света и възприятията за живота на човечеството. Възкресението е крайъгълния камък на християнската култура и на цялата наша цивилизация.
В навечерието на празника Българската православна църква отново отправи призив към трите наши основни духовни институции – семейството, църквата и училището, да обединят усилията си и заедно да си съдействат за истинско духовно образование, за да могат да израснат децата в по-сигурна от духовна гледна точка среда, каза още доц. Нушев. Радва ни фактът, че все повече млади семейства със своите деца се обръщат към църквата и традициите, защото осъзнават духовната опора и подкрепа, която могат да получат чрез вярата.
Снимки: БГНЕС
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..