Темата за опазването на културното наследство у нас, периодично попада в центъра на общественото внимание. Често обаче това се случва едва след като поредното архитектурно бижу, носещо духа и стила на една отминала епоха, бъде съборено или оставено да се саморазруши – заради невъзможността на наследниците да поддържат сградата или поради частни бизнес интереси, ако теренът вече е продаден. Така постепенно градовете губят своя колорит, обезличават се, превзети от стъкло и бетон.
Сред множеството случаи на изгубени паметници на културата, има и добри примери, в които те се оказват собственост на хора, които не искат да унищожат спомените си, превръщайки родния си дом в поредната лъскава бизнес сграда. Именно такова е семейството на армейския капитан Христо Попов – герой от Сръбско-българската война (1885 г.), един от първите кметове на София и министър на вътрешните работи в първия кабинет на премиера Васил Радославов.
Каква е историята на неговия дом и какво наследство оставя след своя мандат като кмет на София, разказва един от правнуците му Стефан Огнянов:
По време на кметския му мандат се открива трамвайната мрежа, която тогава е едно изключително модерно съоръжение на европейско и дори световно ниво. В интерес на истината мрежата е заслуга на предходния кмет (Димитър Яблански), който е свършил голяма част от работата, но така се случва, че тя е открита именно по времето на Христо Попов. В този период започва и замяната на уличното осветление от газово на електрическо. По това време е създаден и дизайнът на герба на София, който се използва и до днес. Къщата на Христо Попов е построена през 1897 година, след като се уволнява от армията, завършил е право в Швейцария и се е върнал в България, но преди да стане кмет. Тя е служела за жилище на него и неговото семейство. Така няколко поколения от рода ми, сред които и аз, сме родени и израснали в нея. Обзавеждането на къщата беше абсолютна еклектика – стари буржоазни предмети, смесени с такива от социализма и от ново време. В бъдеще със сигурност планираме да покажем част от тях.
Когато е строен домът на Христо Попов, адресът – улица „Раковски 167“, който днес е в самия център на столицата, се е намирал в края на града и част от терена е била блато. Красивата сграда – паметник на културата се забелязва отдалеч, и се намира точно срещу къщата-музей на поета Пейо Яворов. Авторът на „Две хубави очи“ често гостувал на капитан Попов, наред с много други столичани от обществения и културен елит на София. Ремонтът в помещенията вече е почти завършен, и къщата ще продължи да бъде културно средище, но с ново име – „Мястото 167“. То се ражда случайно, но се харесва на Стефан, тъй като целта му е да не бъде претенциозно. Най-новото арт пространство ще има библиотека и място, където хората да се срещат, четат и да говорят за изкуство. Официалното откриване на обновената сграда ще бъде на 17 май с фото-изложбата „Сънувам“ – дебют за фотографа Йохана Траянова. На ръба между реализъм и илюзия изображенията спират съзнанието върху краткия миг между съня и реалността, в който сънуваното избледнява и ние се връщаме отново към нашето ежедневие. Преживяването ще се допълва от цялостна звукова картина и светлинна инсталация.
Снимки: архив, личен архив и sofia.bg
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита първата фабрика за винили в страната, която на този етап ще е и единствената на Балканите. Пред БТА..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..