Социално-икономическите неравенства в страните от Западните Балкани са проблем, който трябва да бъде решен, не само заради надеждите им за присъединяване към ЕС, но и заради самите граждани. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията „Неравенствата в страните от Западните Балкани – препятствие за присъединяване към ЕС?“, която се проведе в навечерието на срещата на върха, посветена на региона. В своето изказване пред участниците, председателят на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев определи датата 17 май като историческа за България, която успя да отстои и да работи последователно по своя основен приоритет като председател на Съвета на ЕС – Западните Балкани. Станишев отбеляза и големите промени, настъпили на Балканите, откакто те отново са част от европейския дневен ред. Промените във външнополитически план са най-видими в Македония, която успя да реши един от своите дългогодишни проблеми. Благодарение на силната воля и желание на правителствата на Бойко Борисов и Зоран Заев, бе подписан отлаганият повече от десетилетие договор за добросъседство между България и Македония. Амбициите на Заев обаче не спират дотук. Той е решен да се справи и с друг тлеещ междудържавен конфликт – спорът с Гърция за името на бившата югославска република. Лидерът на европейските социалисти е категоричен, че решаването на вътрешно и външнополитическите конфликти между страните на Балканите е само част от пътя, който те трябва да извървят, за да станат новите пълноправни членове на съюза:
Трябва да сме наясно, че без реално икономическо и социално развитие и преодоляване на вътрешните противоречия в стандарта на живот, самото членство в ЕС няма да реши проблемите. То не е панацея и затова говори опитът на България и Румъния. В обществото ни беше създадено очакване, че на 1 януари 2007 година ще влезем в ЕС и всичките ни проблеми ще се решат. Те не са решени по никакъв начин, но се създават нови възможности, които ако не бъдат оползотворени чрез целенасочени политики за повишаване на стандарта на живот и конкурентоспособността, тогава неизбежно настъпва и разочарование, и се заражда евроскептицизъм. В България той е на доста ниски нива, в сравнение с други европейски държави. Но проблемът не е само икономически и социален, а и политически. Истината е, че ние живеем в един преходен период, когато една идеология и един модел- на неолиберализма във всичко, си отива. Той доведе до огромната криза от 2008 г., започнала като финансова и превърнала се в икономическа. Заради погрешни политики стана огромна социална криза с тежки последици за всички страни членки на ЕС, но и за Западните Балкани. Затова този модел е изчерпан и трябва да бъде фундаментално променен.
Проучване на Изследователски център „Тренд“ сочи, че голяма част от българските граждани подкрепят европейската перспектива на шестте страни от региона. 61% от анкетираните смятат, че България има интерес те да станат част от европейското семейство,16% от тях са против, а ¼ не могат да преценят. Изследване на „Галъп“, в което пък са анкетирани граждани от Западните Балкани, показва, че най-големи очаквания за присъединяване към ЕС има в Косово. Там 91% от запитаните са отговорили, че за тях е по-добре страната им да стане част от европейското семейство. В Албания и Босна и Херцеговина резултатите показват 88 и 78% подкрепа за европейското бъдеще. В Сърбия картината обаче е по-различна. Там „за“ присъединяването са се обявили 57% от анкетираните, а против 43%, което е най-високия процент отрицание от петте държави, включени в проучването.
Снимки: Йоан Колев и baricada.org
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..