В първите дни на седмицата – 21 и 22 май, президентът Румен Радев посети Русия. Още в предварителните анонси се подчертаваше, че визитата слага край на десетгодишна пауза в двустранния диалог на най-високо равнище. След срещата с българския държавен глава президентът на Русия Владимир Путин определи поредните разговори като „добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения“. Президентът Радев също изрази оптимизъм, но същевременно коментира, че е трудно да се говори за доверие в двустранните отношения след три спрени мащабни проекта, в условията на санкции и ограничителни режими, както и след недалновидно политическо говорене през последните години.
През юли 2016 г. в коментар на Радио България под заглавие „Каква „нормализация“ да очакваме в отношенията между София и Москва?“ допуснахме скептично, че към онзи момент конкретна „нормализация“ на отношенията с Русия не може да се очаква и тя не е повече от едно добро пожелание. Дали обаче моментът за нормализация не е настъпил сега?
Първо с премиера Дмитрий Медведев, а после и с президента Владимир Путин, президентът Радев говори за провеждане на отлаганата от години насам 16-а сесия на Междуправителствената комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество. Вероятно комисията ще заседава през октомври т.г. Дневният ред тепърва ще се уточнява, но той едва ли би заобиколил пожеланията на Румен Радев за преки доставки на руски газ и възобновяване на проекта АЕЦ „Белене“.
По време на президентската визита бе съобщено, че българският премиер Бойко Борисов заминава скоро за среща с руския президент Владимир Путин, на която трябва да бъде обсъдено възстановяване на доверието и пълномащабното сътрудничество между двете държави след спирането на проектите АЕЦ „Белене", газопровода „Южен поток" и петролопровода „Бургас-Александруполис". От Министерския съвет в София твърдят, че визитата на премиера ще се състои до края на месеца, а според неофициални източници тя се е подготвяла от около три седмици. Някои си задават въпроса, ако действително е така, защо тогава премиерската визита бе обявена едва по време на посещението на президента Румен Радев. На фона на честите епизоди на напрежение между президента и правителството този въпрос има основание да бъде задаван, но едва ли е най-същественият.
Наскоро в телефонен разговор с президента Путин по случая „Скрипал" премиерът Борисов отклони покана да посети Русия. Знае се, че Борисов е отказал да отиде в Русия и по време на предизборната кампания на Путин през март. Решено е било това да стане след като мине срещата на върха за Западните Балкани на 17 май, която бе организирана от България като председател на ЕС. Конкретна дата за предстоящото посещение все още не е уговорена, но Путин спомена, че то ще се състои „до няколко дни". Според дипломатически източници, има вероятност това да стане между 30 май и 1 юни.
Моментът на предстоящата визита изглежда благоприятен за преодоляване на поне част от препятствията за желаното нормализиране на отношенията. Предстои българският парламент да гласува предложение на правителството за рестарт на проекта АЕЦ „Белене". Енергийният министър Теменужка Петкова предложи варианти за оползотворяване на оборудването, произведено за централата, включващи отваряне на проекта и обявяване на търг за стратегически инвеститор, а във вторник шефът на руската „Росатом" Алексей Лихачов заяви, че компанията му е готова да участва в подобен търг при всички положения. Изложената от президента Радев в Русия идея за преки доставки на руски газ за България изглежда близка до тази на кабинета „Борисов“ за изграждане на газов хъб „Балкан“ на българка територия. Миналата година Европейската комисия одобри финансиране на предварително проучване за такъв проект, а тази година се подписа договор за възлагане проучването.
Досега Русия винаги е отклонявала темата за рестарт на газопровода „Южен поток" през България заради липса на гаранции от ЕК. И сега, след срещата между Радев и Путин, руският енергиен министър Александър Новак коментира, че по принцип Русия не се отказва от сътрудничество и е готова за всякакви варианти, ако има гаранции за купувачи на газ и съответствие с изискванията на европейското законодателство. В контекста на изразените най-нови пожелания от българска страна и на готовността на руската да откликне положително на тях отново става ясно, че конкретните развития продължават да зависят и от Брюксел.
Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на журналистката Милена Димитрова. Разказът за десетте личности от различни националности и епохи съживява..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от първия свободен митинг в страната ни преди 35 години и днешните искания на гражданското общество?..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от..
През нощта ще бъде ясно и почти тихо и след полунощ на места около водните басейни и в низините ще започнат да се образуват мъгли или ниска облачност...
По повод 60-та годишнина от началото на академичното образование по дизайн в България, в Дома на архитекта организират изложба и научна конференция...