На 7 юни парламентът на България прие предложение, с което управляващата коалиция на ГЕРБ и Обединените патриоти задължава правителството да „възобнови търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене” съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавни гаранции. Същевременно парламентът отхвърли предложение на БСП да бъде отменено неговото решение от 2012 г. за прекратяване на изграждането на ядрената централа. 

Тези най-нови развития в националната ядрена енергетика повечето реакции в публичното пространство определят като „рестарт“ на проекта „Белене“. Някои от медиите внасят нюанси на съмнение или неопределеност под заглавия от рода на "На фона на неясен инвеститорски интерес Народното събрание формално размрази проекта…“ (в. „Сега“) или „Търсим инвеститор за АЕЦ „Белене" в условията на мораториум“ (Агенция БГНЕС). А основания  за съмнения дава самата история на проекта. След започване на строителните работи през 1987г., през май 1990-а той беше редуциран до два блока поради липса на финанси, през 1991 г. беше замразен от първото демократично правителство поради липса на финанси и обществена съпротива, през 1996-а – възобновен от правителството на БСП, през 1997-а отхвърлен главно поради високата себестойност на електроенергията, през 2002г. пак възобновен от кабинета „Сакскобургготски“, а през 2012-аотново прекратен от първото правителство на Бойко Борисов поради липса на стратегически инвеститор.

Но в крайна сметка наистина става дума за възобновяване, щом като и самият президент Румен Радев, който е в напрегнати отношения с правителството,приветства„вдигането на мораториума“ и призова правителството да бъде оставено спокойно да си свърши работата по набиране на необходимата информация, провеждане на съответните преговори, извършване на точни разчети за рационалността на проекта, неговата безопасност, финансови изгоди и т.н.

Енергийният министър Теменужка Петкова заяви уверено, че решението на парламента позволява да се търси стратегически инвеститор, такъв интерес са заявили четирима кандидати и централата може да бъде изградена до седем години. Наистина ден преди решението Държавната ядрена корпорация на Китай и руската компания „Росатом“ потвърдиха интереса си да инвестират в АЕЦ „Белене“, но китайската страна поставя въпроса за държавни гаранции, с каквито днешните управляващи не желаят да се ангажират, а руската тепърва ще обмисля предложенията си въз основа на решението на парламента.  Знае се за още двама потенциално заинтересовани – френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“, но те по принцип биха желали да са доставчици, а не стратегически инвеститори.

В хода на преговорите управляващите ще трябва да се съобразяват не само с външни, но и с вътрешни фактори, които имат отношение към тях. На вчерашните дебати в парламента ДПС се обяви против ядрения проект, а макар да е за неговото осъществяване, БСП има съмнения в искреността на намеренията на  управляващите. Новосформираната дясна коалиция "Демократична България" протестира остро срещу възобновяването на проекта и, макар да е извънпарламентарна сила, също не може да бъде подценявана от управляващите, защото е асоциирана с т. нар. „автентично“ дясно пространство и има висок обществен потенциал.

Министърът на енергетиката е оптимист, че до 7 години АЕЦ „Белене" може да бъде изградена, но дали това очакване е реалистично, е рано да съдим. Вероятно обаче, може отсега да твърдим, че уморено от толкова години превратности в съдбата на проекта, обществото е узряло за всякаква, било положителна или отрицателна окончателна  развръзка.