Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Завива ли наистина България на Изток?

БНР Новини
Подписалите заключителната декларация от Варшава потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия.
Снимка: БГНЕС

В края на май социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира пред БНР, че „през последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток“. Като признаци за това Симеонов цитира позицията на София относно казуса "Скрипал", възобновяването на темата за замразения проект АЕЦ "Белене" и някои посещения на най-високо ниво. Анализаторът Харалан Александров, и той пред БНР в същия ден, се съгласи, че има видимо „поизточняване" в политиката на България.

В политическата фразеология на България под „източна“ ориентация се разбира „проруска“, а под „западна“ – ориентация в обратна посока. С първата обичайно се свързват левите, а с втората – десните политически сили.

Само десетина дни след горните коментари парламентът прие предложен от правителството проект за модернизация на въоръжените сили. Предвижда се закупуване на самолети за ВВС, които без колебание бихме могли условно да определим като „западни“ според производителите им, и на бойни машини за пехотата, които никому досега не е хрумвало да нарича „източни“ (разбирай руски). Проектът за модернизация на въоръжените сили получи подкрепа както от лявото, така и от дясното политическо пространство, а единствената партия гласувала против него – „Воля“, се аргументира с популистки, а не с политически доводи като заяви, че закупуването на военна техника трябва да стане едва след решаване на проблемите в пенсионното осигуряване, здравеопазването и сигурността на гражданите, защото от много време насам България не е нападана отвън, но от много време народът й е беден.

Докато в София парламентът приемаше проекта за модернизация на армията със „западна“ техника, във Варшава в рамките на т. нар. инициатива Б-9 президентите на Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България, Естония, Латвия и Литва подписаха декларация с настояване за по-силно присъствие на НАТО в Източна и Южна Европа. Инициатива Б-9 възникна през 2015 година в Букурещ и затова използва в наименованието си първата буква от името на румънската столица. Тя претендира да е „единен глас“ на източния фланг на НАТО, а от Варшава този глас заяви, че увеличаването на бойната мощ и на мобилността на Алианса е от голямо значение. В заключителната декларация от Варшава се говори изрично за все още нерешен конфликт в Украйна и за произтичащи от Русия заплахи. Подписалите я участници потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия, съчетаваща възпиране с начало на политически диалог. Съпричастността на президента Радев с документа от Варшава далеч не е признак за „завой на Изток“, а по-скоро знак за пълно идентифициране с военно-политическите позиции на НАТО. Сериозните и същностни събития от последната седмица, които имат отношение към тази тема, показват убедително, че  в българските политически процеси не се наблюдава преориентиране от Запад на Изток и страната продължава да е твърдо обвързана с евроатлантическата си ориентация.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 330 производители и търговци представят качествени храни и напитки на Международен форум в София

В София започват международните специализирани изложения Месомания, Пътят на млякото, Булпек, Интерфуд & Дринк и Wine & Spirits show. От 13 до 16 ноември в Интер Експо център, над 330 производители, дистрибутори, търговци от България и..

публикувано на 13.11.24 в 11:21

В сряда ще е облачно с валежи от дъжд, над 500 м надморска височина и от сняг

В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..

публикувано на 12.11.24 в 18:16

Образователната програма "Неразказаните истории на българите" с голяма подкрепа в страната и чужбина

Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..

публикувано на 12.11.24 в 16:19