„Българските общности в Сърбия, Македония, Албания и Косово трябваше да се включат по-активно в дискусиите, които се проведоха преди срещата на върха за Западните Балкани на 17 май. Те са наясно със ситуацията и проблемите в тези страни и могат да предоставят много информация, тъй като са естествената връзка между България и правителствата на страните от Западните Балкани“ – заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференция в София, посветена на българските общности като ключов фактор за процеса на присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Вицепремиерът Валери Симеонов изтъкна, че политиката за приобщаването на региона към европейското семейство ще бъде продължена и от Австрия, Румъния, Финландия и Хърватия, защото българското председателство успя да върне темата в дневния ред на ЕС. Той допълни, че от ключово значение за региона е подобряването на инвестиционния климат, което зависи както от стабилността и предвидимостта на икономиката, така и от конкретните ангажименти на държавите за изграждане на работещо икономическо партньорство, основано на добросъседството. В конференцията участваха и представители на българските малцинства в Албания, Сърбия, Македония и Косово, които изложиха проблемите, с които се сблъскват българските общности в тези страни. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев обърна специално внимание на ситуацията в Косово и Сърбия, където българите от години се борят за своите права на пълноправни граждани на двете държави:
Една от организациите на българите в Косово е внесла над 500 подписа в косовския парламент за признаване на българско национално малцинство. Нашенците искат да бъдат признати по примера на много други малцинства като черногорци, хървати и бошняци, за да могат ефективно да се възползват от всички възможности за развитие, които страната предлага. Българите могат да бъдат един много сериозен капитал, който да бъде използван за по-бърза интеграция на Косово към европейските процеси. В Сърбия пък българското малцинство е признато, а сътрудничеството между двете държави се засилва, но и там не липсват проблеми, констатира Харалампиев.
Мнението му бе подкрепено и от председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов, който заяви, че процесите, които протичат в Босилеград, обричат българското население на изчезване. Той изрази опасения, че сънародниците ни там ще бъдат първото малцинство, което ще изчезне от етническата карта на Европа, а отговорността за това ще бъде както на Сърбия, така и на България. Според Николов, този процес вече е в ход, защото:
Имаме едно застаряващо население и много малко хора, които работят. Икономиката ни е унищожена и не съществува още от 2001 година, също както и земеделието, да не говорим за образованието и обучението на български език.
Друг сериозен проблем на българите в Сърбия е, че при раждане техните наследници често са записвани със имена по сръбски модел. Александър Димитров от сдружение „Глас“ в Босилеград предложи България да поиска съвет от други европейски страни по отношение на политиките спрямо техни малцинства, намиращи се в други държави. Като добър пример бе посочена Унгария, която преди две години подкрепи своето малцинство във Войводина със 160 милиона евро, насочени към малкия бизнес, което позволи на унгарците да останат там.
Общи и трайни проблеми за българските малцинства в Сърбия, Албания, Косово и Македония обаче остават утежнената процедура за получаване на българско гражданство, както и невъзможността децата от смесени бракове да посещават български съботно-неделни училища. Причината за това е тривиална – такива в повечето от изброените държави липсват и то умишлено, с цел българите да бъдат асимилирани и да забравят за своя род, родина и произход. Изключение прави единствено Република Македония, защото в Скопие в началото на тази година бе открито първото българско неделно школо, което занапред ще пази живо българското самосъзнание.
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите въобще. Това сподели пред Радио България Янку Берчану - румънец, който от 20 години преподава..
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България. Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
По традиция софиянци и гостите на столицата ще могат да посрещнат заедно Новата 2025 година на открито, под звездите на София, на централния площад "Княз..
Президентът на Република България Румен Радев поздрави всички българи у нас и по света с настъпването на новата 2025 година и им пожела мир, здраве и..
Във вторник времето в по-голямата част от страната ще е предимно слънчево, със слаб вятър от запад-югозапад. Преди обяд в котловините и равнините ще..