Българското председателство на Съвета на ЕС върви към своя край и наближава времето за равносметка на постигнатото през изминалите шест месеца. В няколко материала през седмицата ще ви представим различни гледни точки: на политолога Юсеф Дакак, на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев, както и анкета с мнения на български граждани.

Юсеф Дакак, политолог от Института за дясна политика, поставя на българското председателство на Съвета на ЕС оценка много добър 5 по шестобалната система. Според него външната  политика на страната е в особено активна фаза, която трябва да се запази и след края на месец юни:

Българското председателство успя да опровергае критиците си, като се оказа едно от най-активните европредседателства през последните години. То постигна три големи успеха. Един от тях беше, че върна диалога между Турция и ЕС. Това беше от ключово значение за България от гледна точка на миграционния натиск по нашата обща граница. Вторият голям успех беше свързан с темата за Западните Балкани. България успя да изведе на високо ниво диалога за бъдещето на тези страни, който през последните години бе прекъснат и те нямаха никаква перспектива. Сега отново се заговори за даване на дата за начало на преговори с Македония, тоест имаме едно наистина ключово раздвижване. Третият голям успех беше свързан с намаляването на таксите за разговори между страните – членки на ЕС и държавите от Западните Балкани. Това беше анонсирано от еврокомисар Мария Габриел и е изключително важно за превръщането на Европа в една обща интегрирана система.

След Срещата на върха в София на 17 май стана ясно, че от това лято може да се очаква процес на намаляване на таксите за разговори и трафик на мобилни данни в роуминг с Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна Гора, Сърбия и Косово. Това е особено важно постижение за българското европредседателство що се отнася до приобщаването на Западните Балкани. Успех за региона са и договорите за добросъседство и ново име на Македония, с които Скопие реши два свои дългогодишни спора с България и Гърция. Пълноправното членство в европейското семейство обаче все още е твърде далеч за западните съседи на България и те имат нужда от подкрепа също на председатели на Съвета на ЕС – Австрия, Румъния и Финландия. До момента Австрия е потвърдила, че интеграцията на страните от Западните Балкани ще остане приоритет поне до края на 2018 година. Юсеф Дакак смята това за правилно, защото:

Австрия е една от страните, които най-добре познават региона, бидейки част от Австро-унгарската империя в продължение на десетилетия, и има най-голям интерес от евроинтеграцията му. Естествено, това не бива да се случва на всяка цена, защото част от държавите не изпълняват критериите за членство. Пример за такива са както Босна и Херцеговина, така и Сърбия, която продължава в немалка степен да потъпква правата на българското малцинство на нейна територия. Има множество институционални проблеми, особено в Босна и Херцеговина, която не изглежда единна държава. Сърбия пък продължава да прави опити да я разедини, чрез т. нар. Република Сръбска. Освен проблема с Босна и Херцеговина, западната ни съседка, трябва да реши проблемите си с Косово.

Въпреки всичко, за да бъдем напълно обективни, не можем да останем  равнодушни и към някои слабости, които прояви България начело на ЕС. Една от тях според Юсеф Дакак е недостатъчната съпротива от българска страна по отношение на т. нар пакет „Мобилност“, предложен от френския президент Еманюел Макрон, който касае заплащането и командироването на работници в рамките на ЕС. Политологът смята, че предложенията му задълбочават различията между регионите в ЕС. Въвеждат се едни мерки, с които президентът се опитва да спечели популярност във Франция. Макар този ход на Макрон да е разбираем в стремежа му към по-висок рейтинг, той ще нанесе огромни щети на европейската икономика, чиито мащаби все още са неизвестни. Освен това с част от предложените в директивите промени се нарушават два от основните принципи, на които се гради ЕС – свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, както и конкурентоспособността.