Председателството на Съвета на ЕС е както привилегия, така и сериозна отговорност за всяка от страните-членки. Всяка от тях разполага с шест месеца, в които да успее да се справи както с темите от текущия дневен ред на съюза, така и да опита да наложи и отстои своите приоритети за развитието му през следващите години. Председателството е един важен урок, който няма да намерите в нито един учебник, нито пък ще проумеете значението му, ако почерпите от опита на онези страни, били начело на съюза преди половин, една или пет години.
Какво постигна България през изминалите шест месеца, в които прикова вниманието към себе си на над 500 милиона европейци, а посещенията на множество делегации на различни нива станаха нещо обичайно за столицата. С този въпрос потърсихме ръководителя на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев. По думите му:
Успехите на българското председателство са доста и за тях тепърва ще научаваме. Нека не забравяме, че в края на краищата огромна част от председателството на дадена страна-членка е свързано с водене на различни разговори, които често не попадат под светлините на прожекторите. Основната роля на една държава, когато е председател на Съвета на ЕС, е да бъде онзи честен посредник, който води разговори по отделни свои законодателни приоритети и търси консенсус по важни теми от европейския дневен ред. Аз бих искал да спомена още няколко, които действително са важни. Пример за такъв успех е постигането на консенсус по дълго дискутираната директива за командированите работници или напредъка по отношение на единния цифров пазар. В това отношение бяха подписани няколко важни споразумения, като директивата за опазване на личните данни, премахването на геоблокирането, намаляването на таксите за роуминг, което да засегне и страните от Западните Балкани.
Според Златев, срещата на върха за европейската перспектива на Западните Балкани, провела се на 17 май, е още едно постижение, ползата, от което ще оценим след време. Темата за присъединяването на региона към ЕС ще продължи да бъде все така актуална, тъй като и Австрия, и Румъния, които ще са домакини на следващите две председателства, изразиха готовност да продължат политиката на сближаване между ЕС и Западните Балкани. Знак, че това не са само думи, е предложението на Европейската комисия в следващата многогодишна финансова рамка да бъдат предвидени повече средства, свързани със сътрудничеството на ЕС с неговите съседи, в това число и със страните от Балканите. Безспорният напредък, който постигна Македония в отношенията си с България и Гърция, ще позволи на югозападната ни съседка да получи дата за начало на преговори за присъединяване към НАТО, а макар и в по-далечна перспектива, да сбъдне още една своя мечта – пълноправно членство в европейското семейство. Договорът за добросъседство, както и решаването на спора с името, решиха два ключови проблема за страната, които спираха развитието й близо три десетилетия.
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..