В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции.

Проектът има три цели. Първата е да припомни на обществото за историческото българско присъствие в Солун, втората е да популяризира обществената памет за града, а третата – да представи съвременните български инициативи, свързани с него. Човек без корен е като дърво без корен – казва ръководителят на проекта доц. Юра Константинова от Института за балканистика. Не може да нямаме памет за това какво е било. Трябва да имаме устои, на които да стъпим, хора, на които да се опрем, спомени, които да са ни скъпи.

Албумът обхваща периода от началото на XIX до наши дни. Разцветът на солунската българска общност е след 1878 година, когато в резултат на Руско-турската война тогава е освободена северната част на България, но цяла Македония и Беломорието, вкл. Солун, остават в Османската империя. Много българи от градчетата на Западна Македония и от близката околност се заселват в Солун, търсейки там просперитет и сигурност.

Една от целите на проекта е не само да издирим личните истории в българските архиви, а да се обърнем към максимално широк кръг слушатели, граждани, които да се свържат с нас, да ни разкажат своите истории. Да ни предоставят в дигитален вид материали, ако имат от семейните си архиви, снимки. Ще видите в това документално издание, че вече имаме такива хора. И наистина искам да апелирам чрез вас към всички наследници, независимо дали живеят днес в България или зад граница, да запазят паметта за своя род– казва доц. Константинова.

Председателят на Държавната агенция архиви доц. д-р Михаил Груев поздрави екипа от колеги и приятели, работили върху създаването на книгата. Ако човек разгледа албума, ще види, че е представена не само политическата история, борбите за национално осъзнаване и утвърждаване на българската общност в Солун – каза г-н Груев. Ще види една много широка палитра на културния, на обществения, на политическия, на стопанския живот на Солун. При това в една изключително дълга перспектива. Първите документи са от началото на XVIII век, а последните свършват със срещата Бойко Борисов-Ципрас.

Факт е, че историята на Солун е свързана и с редица конфликти между България и Гърция. Тази страница обаче трябва да остане в миналото, изтъкна писателката Елена Пеева-Никифоридис, една от българките, които живеят в Солун днес. Бих призовала тази книга да бъде издадена и от гръцка страна, за гърците в София и в България, каза г-жа Никифоридис.

Снимки: Централен държавен архив,
семеен архив Тъпкови и Рая Заимова,
семеен албум New York & Thessaloniki, 1994