С началото на световната икономическа криза през 2008 година ЕС влезе в окото на буря, чиито последици още не са напълно ясни. Макар оттогава да изминаха 10 години, оставаме с усещане, че тя все повече се задълбочава. Към нея се прибавят нови и нови локални, но и общоевропейски проблеми като този с бежанците, проблемите в Италия, или пък референдумът в Каталония, който испанското правителство не призна. Последен, но най-важен щрих от тази картина е, че на 29 март 2019 година Великобритания напуска ЕС и макар това да е суверенно решение, откъсването на втората икономика в съюза буди сериозни притеснения. Какво всъщност накара Обединеното кралство да излезе от опеката на Брюксел и какви са поуките от това решение бе обсъдено на форум под патронажа на Партията на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), който се проведе в София. Участие взеха заместник-председателят на ПГ на ЕКР Саид Камал, депутати от Германия и Великобритания. От българска страна изказвания направиха евродепутатът Ангел Джамбазки и юристът – преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, проф. Атанас Семов. Според тях, това, че Обединеното кралство напуска европейското семейство, не означава, че ще бъдат изгорени мостовете помежду им. Сътрудничеството с ЕС ще продължи в сферите сигурност и отбрана заради експертизата и възможностите, които притежава кралството в тези области. Това, че Брекзит стана факт, се дължи на няколко неща, смята професор Семов:
Едната причина за вота на избирателите в Обединеното кралство беше подценяването на необходимостта от открит и честен диалог с гражданите. Беше подценена необходимостта да се каже на обикновения човек какво е ЕС и какви са ползите, но и негативите от членството в него. Винаги съм бил убеден, че, за да обичаш ЕС, трябва смело да критикуваш неговите слабости. Брекзит всъщност беше Брюкселекзит – ясен знак за несъгласие с две европейски реалности. Едната реалност е свръхрегулацията. Все още е много силно усещането, че принципът на пропорционалност не се спазва и европейските институции приемат актове, които носят усещане за свръхрегулация. Пример за такъв е този, засягащ личните данни, известен като GDPR. Но в много голяма степен вотът за Брекзит беше и срещу федерализацията на ЕС и усещането за прекалено ограничаване на суверенитета на членуващите държави.
Друг важен аргумент в полза на напускането е поканата, която германският канцлер Ангела Меркел отправи към всички мигранти, че са добре дошли в Европа.Този призив постави под въпрос защитата на външните граници на ЕС. Тази несигурност пък се отрази на страните-членки, чиито граждани все по-често припознават възгледите на крайната десница и евроскептиците като спасение за страните им. Затова свидетелстват резултатите от изборите в Австрия и Италия, където крайнодесните партии станаха незаобиколим фактор при формирането на правителствата във Виена и Рим. Трета причина за отделянето на Великобритания може да открием в желанието на ЕК да нарежда на отделните държави-членки как да определят вътрешния си ред. Подобна намеса виждаме по отношение на т. нар пакет „Мобилност“, който заплашва да унищожи голяма част от транспортните фирми в Източна Европа. Евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че дебатите по този казус ясно са откроили невидимите граници, които са се създали в ЕС:
От едната страна са тези, които искат да превърнат съюза в една наднационална федерална държава по примера на САЩ, а от другата стоят хората, които пазят и държат на своите традиции и исторически достижения. Изразител на едната тенденция е френският президент Макрон, който говори за европейско единство, но прокарва разделение. Разделя ЕС на западни „стари“ държави и на периферни държави, от които трябва да се взима работна ръка и да бъдат пазар за стоките на западноевропейските държави. От другата страна стоят Полша, Унгария, Австрия, Италия. По този начин се формира един нов ред в Европа и може да започне един истински дебат за бъдещето на съюза.
Снимки: БГНЕС
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
България би могла да открие културен център в Румъния, например в Тимишоара, а неговото съществуване би създало интерес към българската култура и българите..