Приключилата вчера в Брюксел среща на върха на НАТО ще се запомни със силни вълнения около предложеното от американския президент Доналд Тръмп увеличаване на национални средства за отбрана от 2 на 4 процента от БВП. В НАТО темата беше чувствителна и досега при желано ниво на военните разходи от 2 процента, а идеята за двойно повече предизвика смут и недоумение. В крайна сметка нещата се уталожиха, президентът Тръмп отрече да е заплашвал, че САЩ ще напуснат НАТО, а дискусията за евентуално увеличение на нормата за военни бюджети от 2 на 4 процента остана за по-късно приемане, без да се уточнява кога.
Българската делегация нямаше как да остане извън тази темаи зае, общо взето, предвидима позиция, която е съзвучна с тази на много други съюзници и може да бъде определена като сдържана. Президентът Румен Радев, който оглавяваше делегацията, коментира, че „повишаването на отбранителните способности на всяка една държава не трябва да става и да се възприема като принуда отвън, а трябва да бъде осъзната необходимост“. И напомни, че по решение на Консултативния съвет по национална сигурност националният план за достигане на два процента от БВП за отбрана трябва да бъде преразгледан до септември.
На проведеното в рамките на срещата на върха в Брюксел заседание на военните министри на съюзническите държави българският министър на отбраната Красимир Каракачанов подчерта, че според изпълнителната власт в България конкретните измерения на националния принос към НАТО трябва да бъдат съобразени с темповете на изпълнение на проектите за модернизация на въоръжените ни сили. За тази модернизация през последните месеци се взеха трудни решения, касаещи както военновъздушните, така и сухопътните и военноморските сили, но нейните параметри все още не са съвсем изяснени.
Трябва да се отбележи, че изразените от българска страна позиции на срещата на върха на НАТО в Брюксел не бяха заети ад хок в контекста на напреженията около въпроса за военните бюджети, а са обмисляни и дори изразявани публично на предходни международни форуми. Така например в началото на май на неформална среща на министрите на отбраната от ЕС в София по време на българското председателство на Съвета на ЕС премиерът Бойко Борисов коментира, че изискването на НАТО страните-членки да отделят по 2 процента от брутния си вътрешен продукт му се вижда много. Според премиера, ако действително се заделят по 2 процента от БВП на всички съюзнически държави, сумата за въоръжаване ще възлезе на трилиони, а не е и нужно всяка държава да купува от "щанда на килограм". Ако сега в Брюксел военният министър Каракачанов посочи, че националният принос към НАТО трябва да е свързан с темповете на изпълнение на проектите за модернизация на въоръжените ни сили, то е защото през май в София премиерът Борисов беше предложил да се направи точен анализ за коя държава какво би било приоритет. Правителството на Борисов още от 2015 г. възприе разбирането за интелигентна отбрана, при която в НАТО и ЕС да се търси точен баланс между възможностите на националните бюджети и военните способности да не се повишават индивидуално, а споделено между отделни съюзници. Споделянето на тази теза не е само въпрос на отъждествяване с идеи в НАТО, а и неизбежно следствие от скромните финансови възможности на България. Защото на българските управляващи е ясно, че трите и половина милиарда лева, предвиждани днес за модернизация на въоръжените сили, за националната икономика може да са едва ли не непосилен финансов разход, но от гледна точка на желания капацитет на въоръжените сили реално представляват твърде скромна сума.
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на Рим, където гостуваме на журналиста Ирина Стоилова – интервюто е част от проекта "Радио България при..
В събота, 11 януари, ще нахлува студен въздух. Ще е облачно. Валежи от дъжд ще има в източните райони и Горнотракийската низина. В Лудогорието и Добруджа дъждът ще е примесен със сняг. Ще духа умерен, в Дунавската равнина и временно силен вятър от..
В брой 34 на предаването ни слушайте: Приоритети пред Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2025 г. – интервю на Йоан Колев с Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ; Какво не знаем за митрополит Климент (Васил Друмев) –..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..
Няколко граждански сдружения от Лом и Козлодуй организират от 16:00 часа днес протест и автомобилно шествие срещу лошото състояние на пътищата в..