Една изоставена промишлена сграда в центъра на града, престоявала години наред под сянката на изкуствени хълмове, скоро ще възкръсне за нов живот благодарение на инициативата на независими артисти и Столичната община.
Някогашната топлоцентрала на НДК, скрита сред три възвишения и ромоляща река в горичката зад музея “Земята и хората”, отдавна е останала без плът. Само изтърбушените й останки, тук-таме нашарени със спрей, навяват бегли спомени за сграда, изпълнена някога с живот. Група независими артисти обаче се заемат със задачата да превърнат руините в своя сцена за експериментални изяви в духа на съвременното изкуство и споделят идеята си с общината. Следва международен конкурс с 61 участници и избор на проект. Печелят младите архитекти Антон Колев и Мариана Сърбова, които до момента са работили в Бургас.
Бившата топлоцентрала на НДК беше предложена през 2014 г. от самите независими артисти – разказва Малина Едрева, председател на комисията по образование и култура в Столичната община. – От години търсим решения как изоставени общински сгради, които някога са били промишлени, да бъдат върнати на града с помощта на културни проекти. По този повод възникна и идеята бившата топлоцентрала да се превърне в център за съвременно изкуство – още повече че на града ни липсват подобни пространства, в които артистите от свободната сцена да могат да представят проектите си заедно със свои чуждестранни колеги. А също и да експериментират по примера на това, което познаваме в Берлин и други европейски столици.
Една от идеите за бъдещия център за съвременни изкуства е той да прелива хармонично в естествената му природната среда – не просто поредната абстрактна сграда с неясна цел, а място за естетическа наслада, развлечение и срещи, включително под открито небе.
Това пространство, което е част от Южния парк, дава големи възможности за жителите и гостите на града както за организирането на културни събития, така и за почивка и срещи с приятели – казва още Малина Едрева. – Обикновено центровете за съвременно изкуство са отворени предимно към визуалните артисти, докато бившата топлоцентрала ще интегрира различните видове изкуства. Затова и повечето пространства ще бъдат гъвкави за трансформиране – например голямата зала с 350 места в рамките на един час ще може да се преобразува от сцена за театър в изложбена площ, за целите на някакъв форум или да се изпразни и публиката да стои на крака. Освен това на втория етаж ще има още една зала за 150 души, предназначена за сценични изкуства, както и малки концертни пространства, ателиета за работа с деца и център за различни събирания.
През тази година трябва да започнат строителните дейности, а до края на следващата топлоцентралата да бъде реконструирана и превърната в действаща сцена на артисти от всички видове изкуства. Освен още една възможност за изява на свободните български и чуждестранни творци, целта е Центърът за съвременни изкуства да стане и туристически обект с международно значение.
Това не е единствената общинска сграда, която чрез обновление ще получи нови функции, но истината е, че след приватизацията изоставените халета в столицата са нищожен брой. Подобно място е например подземието на бившия мавзолей, предоставено за филиал на Софийската градска художествена галерия. Площадката му пък ще се използва за съвременно изкуство в градската среда, на която различни артисти ще представят инсталации.
Снимки: toplocentralata.com
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..