Тазгодишните Национални есенни изложби в Пловдив поглеждат отвъд повърхността чрез индивидуалните усещания на десет съвременни творци и тяхната интерпретация на скрити от очите на непосветените тайни – като в магически театър те могат да придават плътност на нещата, за да напуснат предустановените си очертания.

На 1 септември сред живописните декори на Стария град в Пловдив се открива най-дълго просъществувалият форум за съвременно изкуство у нас. Легендата отпраща към 1967 г., когато Александър Кръстев – пловдивчани го наричат Начо Културата заради приноса му за духовното въздигане на родния им град, излага в двора на къщата си акварели на художника Георги Божилов – Слона. Оттогава всяка година творци в класическите жанрове живопис, графика, скулптура, керамика, рисунка се представят пред публиката чрез самостоятелни изложби.

Идеята на Атанас Кръстев е била тези старинни къщи и най-вече дворните им пространства да бъдат населени с артистичен дух – разказва кураторът на изложбите проф. Галина Лардева. – По това време е имало много силна пловдивска художествена школа, а самият Атанас Кръстев е бил близък приятел с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и другите изявени художници. И всъщност е дал възможност на младите тогава творци да имат алтернатива за излагане на своите работи – при това в неформален артистичен дух, а не в залите на СБХ или в окръжните галерии, както се е правело навремето. Идеята на есенните изложби винаги е била те да бъдат алтернативно място – на артистичния дух, на свободата на изказа, на поведението на една бохема, която е движила важни процеси в изкуството ни. Никога не е имало опит за налагането на някаква по-рестриктивна форма на изява, а изложбите са били свободни за всякакви експерименти, за алтернативни мисления, за нови процеси, които са въвеждали участвалите в тях художници.

Според куратора Националните есенни изложби дори и днес носят смисъла за алтернативност – на комерсиалния облик на повечето частни галерии и като трибуна на най-активните участници в новаторските процеси в съвременното ни изкуство.

От няколко години проф. Галина Лардева в качеството си на артдиректор си поставя за цел да обединява самостоятелните изложби чрез кураторски проект. И докато през м.г. тя представи плацебо ефекта в изкуството, през настоящата избраните от нея автори получиха задачата да изследват какво се крие “Отвъд повърхността”.

„Отвъд повърхността” в някакъв смисъл е и закачка, и широк поглед върху идеята за визуалния образ – обяснява проф. Галина Лардева. – Идеята за „над” и “под” повърхността е залегнала в българския език като модел за мислене на видимото и невидимото. „Отвъд” повърхността пък отива отвъд понятията и идеите за невидимото – и дълбинно, и повърхностно. Затова проектът ми се стреми да покаже автори,които могат да работят и на ниво материя, и на ниво смисъл във визуалния образ.

Свои творби ще изложат майсторът на портрета Богдан Александров, младият живописец Шевкет Сюнмез, поделящ живота си между Пловдив и Истанбул, пловдивската графичка Моника Роменска, фотографът Даниел Леков, изразяващият се чрез графика, рисунка и текстил Атанас Тотляков, Калоян Илиев – Кокимото, който е утвърдено име в художествения пейзаж и концептуалната живопис, сценографът и документалист Юлиан Табаков, скулпторите Мартиан Табаков и Мартин Трифонов и дебютантът в есенните изложби Явор Костадинов – наскоро завършил академията живописец. Както винаги, произведенията им ще бъдат показани в Балабановата къща, в къща Хиндлиян и в къща Мексиканско изкуство в Стария град.

Снимки: личен архив