Българите свикнаха през последните 5-6 години да живеят при поносими и относително стабилни цени, които нито драстично се увеличаваха, нито регистрираха някакви значителни спадове. Тази ценова стабилност се дължеше основно на дефлацията. Не че увеличения на цените нямаше, най-вече на горивата, но пък и доходите на българите редовно и постоянно растяха с около 7процента годишно. Този баланс стимулира вътрешното потребление, което стана основният двигател на ръста на БВП с близо 4 на сто годишно.
Това време на „безгрижие“ май отива към своя край и от 1 октомври по всяка вероятност равновесието между цените и доходите ще трябва да се търси на друго ниво. Най-важният сигнал в това отношение е предстоящото от 1 октомври повишение на цените на газа с 14 на сто и на централното парно отопление средно с 8 процента. Всъщност цената на газа за крайните бизнес и частни потребители ще се увеличи само с около 8 на сто. Към този скок трябва да се добави и предходният от миналия юли, когато беше решено от новия отоплителен сезон цената на синьото гориво да се увеличи с 11 на сто, а на отоплението със 7 процента. Сега настъпва времето тези две увеличения да се отразят кумулативно на джобовете на българите с поскъпване между 9 и 23 процента. За по-голямата част от населението, която получава доходи около минималната работна заплата от 260 евро, това е ново предизвикателство. Не само защото горивото и топлото поскъпват, но и защото тези увеличения ще се отразят на цените и на други стоки и услуги, тъй като повишават общите разходи на производителите и търговците. Няма кой друг, освен потребителите да платят тези пълзящи нагоре разходи чрез по-високите потребителски цени в магазините. А те от няколко месеца очевидно тръгнаха нагоре и инфлацията в страната достигна 3.6 процента, като това поставя България на второ място в Европейския съюз по темпове на поскъпване. Всичко това в устата на популистите звучи малко плашещо, но в действителност положението не е чак толкова отчайващо, защото в страната съществува и работи добре система за финансова подкрепа на енергийните нужди на социално слабите граждани, която разполага с близо 40 млн. евро за помощи за около 205 хиляди домакинства.
Проинфлационно въздействие, т. е. вина за поскъпването, имат и работните заплати и пенсиите. В последно време те постоянно се увеличават, макар че все още си остават далеч под европейските равнища. Но все пак като цяло благосъстоянието на българите в парично изражение нараства и те стават все по-склонни да пазаруват и да спестяват. Като стана дума за спестявания, да споменем, че те надхвърлиха психологическата граница от 50 млрд. лева, т. е. около 26 млрд. евро. Купувайки повече и по-често, потребителите сами подхранват инфлацията, т. е. поскъпването. Тази тенденция очевидно няма да бъде краткотрайна или сезонна както става понякога, в обозримото бъдеще също може да се очаква ръст на потребителските цени. Това ще се дължи основно на предвидените за догодина увеличения на доходите на държавната администрация с 10 процента и на пенсиите с близо 6 на сто. Това ще увеличи покупателната способност на значителна част от населението, следователно ще нараснат изкушенията на производители и търговци да вдигнат цените. Получава се един вид омагьосан кръг: повишение на доходите равно на повишение на цените, което пак води да ново повишение на доходите.
Трябва все пак да признаем, че сега за истински ценови шок не може да се говори и не става дума за никакъв срив на покупателната способност на българските потребители, както често се случваше в недалечното минало, когато даже едно повишение на цените на тока предизвика оставката на цялото правителство. Сега вече хората станаха по-състоятелни, по-опитни по отношение на мерките за справяне с ценовите повишения, за да не драматизират излишно положението. За това говори и последното изследване на социологическата агенция АФИС, според което 62 процента от българите не намират допълнителни причини да се оплакват от живота си повече, отколкото преди една година, когато имаше дефлация.
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..
В четвъртък , 14 ноември, ще бъде облачно и с повсеместни валежи от дъжд, по-значителни по количество в Западна и Централна Северна България. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Минималните температури ще са между 1° и 6°, а..
В неделя над повечето райони ще преобладава слънчево време. Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около..
В най-голямото старозагорско село Хрищени за 18-и път днес посрещнат традиционния есенен “Празник на райската ябълка” . Екзотичната сладост вирее в..
Единственият медицински хеликоптер у нас не се използва в спасителни операции заради изтекло разрешително за летене без монтиран CVFDR или т.нар. черна..