Идеята за създаване на българско средно училище в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 г. предлага в Болград да се открие Централно училище и Национален български музей. Идеята му получава развитие едва през 1858 г., когато турският султан назначава за управник на Молдова княз Никола Конаки-Богориди – правнук на големия български възрожденец Софроний Врачански. След като делегация от българските колонии му представя подписка за откриване на училище, Богориди издава хрисовул (указ) за създаването му, в който подробно са описани статутът и принципите на финансиране и управление на Болградската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Съдействие за откриването на първата българска гимназия оказва и българският революционер Георги Раковски, който се познава с княза от ранна възраст, и пристига в Молдова, за да моли Богориди да разреши откриването на българска печатница там.
Гимназията в Болград се превръща в първата голяма българска образователна и културна институция преди Освобождението на България през 1878 година. Първите учебни програми включват изучаване на френски, латински, немски, славянски, български и румънски език, история, математика, рисуване, астрономия и др., а за пръв директор е назначен Сава Радуев. По волята на учредителите преподаването на учебните дисциплини е на български език. През 1999 г. болградската гимназия получава името на видния революционер и демократ, деец на българското национално-освободително движение Георги Сава Раковски.
Болградската гимназия изиграва голяма роля в развитието на националното самосъзнание сред бесарабските българи през втората половина на ХІХ в. Тук се е възпитавала и образовала цяла плеяда българска бесарабска интелигенция, посветила своя живот на строителството на освободена България, сред които: академик Александър Теодоров-Балан – първият ректор на Софийския университет, генералите Данаил Николаев и Георги Тодоров, министрите Димитър Агура (на просветата), Иван Салабашев (на финансите), Георги Згурев и Йов Титоров (на правосъдието), Димитър Греков и Александър Малинов (министър-председатели на България) и други дейци, имената на които са записани със златни букви на страниците на българската история.
В наши дни гимназията е едно от най-престижните учебни заведения в Южна Украйна, в което задълбочено се изучават български език и литература, история и култура на българския народ. Благодарение на възраждането на българските народни традиции, обичаи и празници, училището все повече се утвърждава като културен и духовен център на българщината в Бесарабия.
Днес в гимназията се обучават над 430 ученици. Тази учебна година ремонтираната Болградска гимназия „Г. С. Раковски“ посрещна 60 първокласници. Всяка класна стая е оборудвана с технически средства. На разположение на децата са различни речници, географски карти, комплекти за изучаване на правопис и правоговор, геометрични фигури и много други. В гимназията е създаден и нов кабинет за дистанционно обучение.
Снимки: blgari.eu, trassae95.com и личен архив
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
В седмицата на Мечкинден Световният фонд за природата (WWF) насочва вниманието към няколко мечета сираци, получили втори шанс за живот. Инициативата е в рамките на кампанията "Абонирай се за природата" и проследява историята на шест спасени мечета –..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..