36 години след своето основаване Академията за старинна музика Берлин изнесе своя първи концерт в България. Любителите на оригиналното звучене на музика от преди няколко столетия не останаха разочаровани, защото чуха в първо студио на Българското национално радио една интересна програма, в която акцентът беше поставен на европейския барок. Избраните произведения от Верачини, Пърсел, Хендел, Ребел, Телеман, Вивалди и Джеминиани – композитори от края на XVII и началото на XVIII век, представиха различните лица на барока.

Мисля, че в някои отношения тогавашна Европа е стигнала по-далеч, отколкото ние сме успели сега. Много композитори от барока са били признати в цяла Европа и са се чувствали като граждани на света, казва концертмайсторът Бернхард Форк. Нашата програма показва, че още тогава е съществувало едно единство, макар и преди всичко само в музиката.

Освен концерта се проведоха два майсторски класа, водени от Кристиан Бойзе за духови инструменти и Бернхард Форк за струнни. А за ученици от Музикалното училище в София, както и за други заинтересовани деца, музикантите от състава представиха отделните исторически инструменти и тяхното звучене. Организатори на събитията бяха Гьоте-институт България и Българското национално радио.

Академията за старинна музика Берлин е основана през 1982 г. в тогавашната столица на ГДР Берлин. Бързо се налага като един от най-добрите камерни състави, които държат на автентичното звучене на старинната музика. За целта използват автентични инструменти от времето на барока или техни копия.

Тази музика е писана за тези инструменти, подчертава Бернхард Форк. Самите инструменти подсказват много неща относно интерпретацията, така че изпълнител, който свири на модерен инструмент, не може да проумее някои особености. Няма естествено записи от онова време, а и многобройните исторически трактати как точно трябва да се свири не дават пълна представа. Това е все едно да говорим за живопис, без да представим някакъв образ. Музиката си има свой език. А инструментите са нужни само да се даде живот на музиката. Разбира се, за едно историческо обосновано звучене на старинната музика са важни не само автентичните инструменти или техните копия, но и настройката им, а също и темпата. Музиката на барока е тясно свързана с танца, така че трябва винаги, ако искаме достоверно да я интерпретираме, да си дадем сметка може ли още да се танцува под нейните звуци. Но аз лично не съм догматик и не мисля, че старата музика не може или не трябва да се свири и на нови инструменти.

А кое според вас е най-важното, питахме Рафаел Алперман, чембалист и органист на състава:

Най-важното според мен не са тези външни неща, а усещането за тази музика. Естествено, ние сега не можем да знаем как едно време са я възприемали, но се доближаваме до истината, особено при музика, която се и пее – т. е. има думи. Много музикални картини се обясняват от самия текст. Става дума за „език в картини”. И това може да се представи убедително на съвременния слушател. В това се състои нашата задача. Предполагам, че и тогава е звучало по подобен начин. Това естествено сега никой не може да знае със сигурност. Важно е да представим убедително тези картини (подпомогнати от текста), така че слушателите да станат съпричастни. И това носи на нас, музикантите, огромно удовлетворение. 

От основаването си Академията за старинна музика Берлин дава редовно многобройни концерти (годишно над 100) – в Германия, както и в чужбина, стигайки до Буенос Айрес, САЩ и Япония. При тези турнета оркестърът свири в различен състав – от камерен до симфоничен. Интерпретират се не само инструментални произведения, но и опери и оратории. Академията за старинна музика Берлин кани често като солисти международно признати инструменталисти и певци. Трябва да се спомене и успешната звукозаписна дейност на състава. Доказателство за международния престиж на оркестъра са продадените над един милион копия записи от техни концерти и изпълнения на живо. През 2006 г. е удостоен с наградата Телеман на Магдебург, през 2014 получава Баховия медал на Лайпциг, както и отличието ЕХО Класик.

Снимки: Владимир Владимиров