Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От сливането на душите на желязото и ковача се раждат шедьоври

БНР Новини

Звънки удари на чука, пленяващи отблясъци на огъня по стените, съскане на потопен в студената вода метал и раждане на поредното произведение на изкуството. Това е ежедневието и призванието на Любомир Линков, майстор на ковано желязо. Излизайки от ковачницата, изящните предмети поемат своя път, намират своите собственици, но завинаги остават в сърцето на човека, който ги е направил. Защото във всеки от тях той е вложил частица от душата си.

Снимка

Като всеки голям майстор, Любомир Линков, както казват българите, е откраднал занаята. Електротехник и заварчик по професия, той заминава да търси работа в Южна Африка, където случайно попада във фирма за ковано желязо. В началото възприема тази работа просто като хоби, но връщайки се в България, решава да продължи и да превърне ковачеството в своя професия. И така вече повече от 15 години.




СнимкаКоването е творчество, изкуство – споделя Любомир Линков. – Някой път мисля с дни над някой модел или детайл. Идеите ми идват отвътре, казвам си: Дай да пробвам! Понякога не става от първия път, но на втория-третия опит се получава. Когато работя над бутиковите поръчки, винаги следвам идеята на клиента и се стремя да изпълня неговите идеи и желания. Майсторството е да направиш това, което си намислил или което иска клиентът. Един път да се докажеш пред себе си, един път да докажеш на клиента, че това, което иска, е възможно да се направи.

Любомир Линков изработва спални, огледала, свещници, маси, столове, прибори за камина, полилеи, различни предмети от бита, с прецизност, присъща на човек, влюбен в професията си. Сблъскват се два твърди характера – на ковача и на метала.

Подчинява ли майсторът желязото или те стават приятели?

Желязото като се нагрява, става пластично, накъдето го завъртиш – там отива, един вид ти го командваш – отговаря Любомир Линков. – Според твоята воля, както искаш да застане – така се получава. Но желязото има душа, то не пари, а гали. И просто неговата и моята души се сливат заедно и се получава нещо, което е оригинално и уникално.

СнимкаЗа да покаже красотата на ковачеството на повече хора, веднъж месечно Любомир Линков провежда в ковачницата си ден на отворените врати.

Който иска е добре дошъл, възрастта и полът нямат значение – кани Любомир. – Правя демонстрация на дребни неща и който иска – гледа, който иска – даже може да хване чука да се пробва. Някои се справят доста добре, други не толкова, но важното е, че имат желание да опитат и да си изковат нещо за спомен.

На самия Любомир Линков чукът не му тежи. Той ми е четката, с която рисувам кованото желязо – казва майсторът. И добавя:

Всяко изделие само по себе си е уникат. Няма еднакви неща. Като си погледнете ръката, няма еднакви пръсти, няма две еднакви клонки на дървото, всичко е различно. Дори два свещника да направиш, пак са различни един от друг. Но точно в това е уникалността на всичко в този свят.

Снимки: личен архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Важно за пенсионерите извън ЕС: "Декларация живот" се подава до 31 декември

Българските пенсионерите, живеещи извън Европейския съюз в държави без спогодба за социална сигурност с България, трябва да подадат годишната си т. нар. "декларация живот" до 31 декември 2025 г., за да продължат да получават пенсиите си...

публикувано на 13.11.25 в 14:59

Парламентът преодоля ветото на президента върху промените, засягащи "Лукойл"

Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените, разширяващи правомощията на особения търговски управител на "Лукойл", предаде репортерът на БНР Мария Филева. За повторното приемане на измененията в Закона за..

публикувано на 13.11.25 в 13:35

Часът на Радио България - Брой 72

В брой 72 на предаването слушайте: Как българският език беше включен в образователната система на 13 американски щата и може ли да стане това и в Европа – интервю с Даниела Сиракова, дипломат от мисията ни в Ню Йорк; За българското училище..

публикувано на 13.11.25 в 12:00