Само четири години след засаждането на първата луковица шафран в България, днес шафрановият минзухар, от който се произвежда най-скъпата подправка, вече расте и се отглежда върху 4000 дка земя в различните краища на страната.

Броени дни след като делегация на Българската асоциация на производителите на шафран се върна от Иран, председателят на асоциацията Хасан Тахиров сподели за Радио България:

Най-радостното е, че направихме рамков договор за бъдещо сътрудничество за създаване на българо-ирански център за развитие на шафрана. Нашата асоциация има 3750 членове. Всяка година с тях водим семинари из различни краища на България, а един такъв център ще спомогне да се събираме на определени периоди и да споделяме информация. От друга страна това означава, че в бъдеще няма да търсим клиенти за шафрана, който произвеждат нашите членове. Да произвеждаме шафранов чай, най-различни шафранови сладкиши, алкохолни и безалкохолни напитки, кремове – това е мечтата ни.

Ще създадем кооперация на шафранопроизводителите, така че те да получават печалбата от продадената продукция. Това е продукт, от който целият свят се нуждае. Светът вече върви към биологично земеделие и се търсят биологични продукти. Що се отнася до реколтата през 2018, имам информация, че до момента са събрани към 500 кг, като предвижданията ни са реколтата да надхвърли 1 тон.

Един от най-опитните и първите производители на шафран е Петко Петков от Димитровград:

С производство на шафран се занимавам от 2016 година. Започнах с 30 хил. луковици, засети в село Голямо Асеново. Без да правя изследване на почвата, се оказа, че тук растението вирее много добре. Началният капитал, с който започнах, беше 8 700 лева. Първата година се справяхме семейно, но втората година се наложи да наема работници за бране и почистване, защото това е култура, която не търпи отлагане. Трябва да се изчисти в деня, в който се обере и да се остави да се изсуши. Няма как да се съхранява, ето защо се бере всеки ден. След като оберете нивата, на другия ден цялата отново е нацъфтяла. Успях да си върна вложените средства за две години. Определено производството на шафран може да стане поминък на едно семейство в България. За разлика от овощарството, парите тук имат по-голяма възвращаемост.

В Северозападна България, както се оказва, също може да се отглежда нежното цвете. За това разказва Николай Герчев от Видин:

От две години със сина ми произвеждаме шафран. Бяхме единствените в нашия край, които се занимаваха с отглеждането му. Явно се получиха нещата и вече втора година продължаваме. Мислим да разширим производството си. На по-малко от декар отглеждаме 20 хил. луковици. Засега успяваме двамата да се справим с производството. За нас – малките производители, е по-труден въпросът с пазара на готовата продукция. Надявам се, чрез асоциацията и чрез споделения опит, производството да се развие. Струва си човек да опита, стига да е упорит.

Нермин Исмаил е от кърджалийското село Орешница. Тя е един от най-големите производители на череши в района, но решава да опита и с производството на шафран. Нермин беше част от делегацията, която посети шафрановите поля в Иран:

От 2016 година започнах с производството на шафран. Първоначално не знаех какво е това растение. Добих представа от медиите. Бях любопитна. Свързах се с председателя на асоциацията г-н Тахиров, който ми обясни тънкостите на производството, как се отглежда и областите, в които се употребява. Така взех решение да отглеждам шафран. Наех земя и първоначално започнах с 40 дка. Но тази година – 2018-та, реших да разширя площите до 60 дка, тъй като луковиците се размножават много бързо в нашата плодородна земя. В момента сме в разгара на брането на шафрана, берем от 1 месец и може би още 10-ина дни ще продължи беритбата. Тази година цветята имат невероятен цъфтеж, заради хубавото време, което се задържа дълго. Надявам се всички да са доволни. Все още има хора, които не знаят какво представлява това растение, но аз призовавам хората да опитат, дори и с 1-2 декара. По нашия край от много години се отглежда тютюн, но не може да става и дума за сравнение между тютюна и шафрана. Тук работата не е трудоемка. Бере се само един месец в годината и още един месец има ангажимент по разреждане на луковиците.

А е много ценна, много скъпа продукция. Търси се масово в Европа. А Иран успява да задоволи само 10% от нуждите на този пазар.